Lamentations 3

Εγω ειμαι ο ανθρωπος, οστις ειδον θλιψιν απο της �αβδου του θυμου αυτου.

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Με ωδηγησε και εφερεν εις σκοτος και ουχι εις φως.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Ναι, κατ εμου εστραφη κατ εμου εστρεψε την χειρα αυτου ολην την ημεραν.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Επαλαιωσε την σαρκα μου και το δερμα μου συνετριψε τα οστα μου.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Ωικοδομησε κατ εμου και με περιεκυκλωσε χολην και μοχθον.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Με εκαθισεν εν σκοτεινοις ως νεκρους αιωνιους.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Με περιεφραξε, δια να μη εξελθω εβαρυνε τας αλυσεις μου.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Ετι και οταν κραζω και αναβοω, αποκλειει την προσευχην μου.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Περιεφραξε με πελεκητους λιθους τας οδους μου, εστρεβλωσε τας τριβους μου.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Εγεινεν εις εμε αρκτος ενεδρευουσα, λεων εν αποκρυφοις.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Παρετρεψε τας οδους μου και με κατεσπαραξε, με κατεστηαεν ηφανισμενην.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Ενετεινε το τοξον αυτου και με εστησεν ως σκοπον εις βελος.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Ενεπηξεν εις τα νεφρα μου τα βελη της φαρετρας αυτου.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Εγεινα γελως εις παντα τον λαον μου, ασμα αυτων ολην την ημεραν.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Με εχορτασε πικριαν με εμεθυσεν αψινθιον.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Και συνετριψε τους οδοντας μου με χαλικας με εκαλυψε με σποδον.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Και απεσπρωξα, απο ειρηνης την ψυχην μου ελησμονησα το αγαθον.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Και ειπα, Απωλεσθη η δυναμις μου και η ελπις μου υπο του Κυριου.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Ενθυμηθητι την θλιψιν μου και την εξωσιν μου, το αψινθιον και την χολην.

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Η ψυχη μου ενθυμειται ταυτα ακαταπαυστως και ειναι τεταπεινωμενη εν εμοι.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Τουτο ανακαλω εις την καρδιαν μου, οθεν εχω ελπιδα

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Ελεος του Κυριου ειναι, οτι δεν συνετελεσθημεν, επειδη δεν εξελιπον οι οικτιρμοι αυτου.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Ανανεονονται εν ταις πρωιαις μεγαλη ειναι η πιστοτης σου.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Ο Κυριος ειναι η μερις μου, ειπεν η ψυχη μου δια τουτο θελω ελπιζει επ αυτον.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Αγαθος ο Κυριος εις τους προσμενοντας αυτον, εις την ψυχην την εκζητουσαν αυτον.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Καλον ειναι και να ελπιζη τις και να εφησυχαζη εις την σωτηριαν του Κυριου.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Καλον εις τον ανθρωπον να βασταζη ζυγον εν τη νεοτητι αυτου.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Θελει καθησθαι κατα μονας και σιωπα, επειδη ο Θεος επεβαλε φορτιον επ αυτον.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Θελει βαλει το στομα αυτου εις το χωμα, ισως ηναι ελπις.

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Θελει δωσει την σιαγονα εις τον �απιζοντα αυτον θελει χορτασθη απο ονειδισμου.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Διοτι ο Κυριος δεν απορριπτει εις τον αιωνα

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Αλλ εαν και θλιψη, θελει ομως και οικτειρησει κατα το πληθος του ελεους αυτου.

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

Διοτι δεν θλιβει εκ καρδιας αυτου ουδε καταθλιβει τους υιους των ανθρωπων.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Το να καταπατη τις υπο τους ποδας αυτου παντας τους δεσμιους της γης.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Το να διαστρεφη κρισιν ανθρωπου κατεναντι του προσωπου του Υψιστου

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

Το να αδικη ανθρωπον εν τη δικη αυτου ο Κυριος δεν βλεπει ταυτα.

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Τις λεγει τι και γινεται, χωρις να προσταξη αυτο ο Κυριος;

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Εκ του στοματος του Υψιστου δεν εξερχονται τα κακα και τα αγαθα;

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Δια τι ηθελε γογγυσει ανθρωπος ζων, ανθρωπος, δια την ποινην της αμαρτιας αυτου;

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Ας ερευνησωμεν τας οδους ημων και ας εξετασωμεν και ας επιστρεψωμεν εις τον Κυριον.

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Ας υψωσωμεν τας καρδιας ημων και τας χειρας προς τον Θεον τον εν τοις ουρανοις, λεγοντες,

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Ημαρτησαμεν και απεστατησαμεν συ δεν μας συνεχωρησας.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Περιεκαλυψας με θυμον και κατεδιωξας ημας εφονευσας, δεν εφεισθης.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Εκαλυψας σεαυτον με νεφος, δια να μη διαβαινη η προσευχη ημων.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Μας εκαμες σκυβαλον και βδελυγμα εν μεσω των λαων.

Помия и измет ни направи сред народите.

Παντες οι εχθροι ημων ηνοιξαν το στομα αυτων εφ ημας.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Φοβος και λακκος ηλθον εφ ημας, ερημωσις και συντριμμος.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Ρυακας υδατων καταβιβαζει ο οφθαλμος μου δια τον συντριμμον της θυγατρος του λαου μου.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Ο οφθαλμος μου σταλαζει και δεν σιωπα, διοτι δεν εχει ανεσιν,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Εωσου ο Κυριος διακυψη και ιδη εξ ουρανου.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Ο οφθαλμος μου καταθλιβει την ψυχην μου, εκ πασων των θυγατερων της πολεως μου.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Οι εχθρευομενοι με αναιτιως με εκυνηγησαν ακαταπαυστως ως στρουθιον.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Εκοψαν την ζωην μου εν τω λακκω και ερριψαν λιθον επ εμε.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Τα υδατα επλημμυρησαν υπερανω της κεφαλης μου ειπα, Απερριφθην.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Επεκαλεσθην το ονομα σου, Κυριε, εκ λακκου κατωτατου.

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Ηκουσας την φωνην μου μη κλεισης το ωτιον σου εις τον στεναγμον μου, εις την κραυγην μου.

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Επλησιασας καθ ην ημεραν σε επεκαλεσθην ειπας, Μη φοβου.

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Εδικασας, Κυριε, την δικην της ψυχης μου ελυτρωσας την ζωην μου.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Ειδες, Κυριε, το προς εμε αδικον κρινον την κρισιν μου.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Ειδες πασας τας εκδικησεις αυτων, παντας τους διαλογισμους αυτων κατ εμου.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Ηκουσας, Κυριε, τον ονειδισμον αυτων, παντας τους διαλογισμους αυτων κατ εμου

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Τους λογους των επανισταμενων επ εμε και τας μελετας αυτων κατ εμου ολην την ημεραν.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Ιδε, οταν καθηνται και οταν σηκονωνται εγω ειμαι το ασμα αυτων.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Καμε, Κυριε, εις αυτους ανταποδοσιν κατα τα εργα των χειρων αυτων.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Δος εις αυτους πωρωσιν καρδιας, την καταραν σου επ αυτους.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Καταδιωξον εν οργη και αφανισον αυτους υποκατωθεν των ουρανων του Κυριου.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!