Job 8

Και απεκριθη Βιλδαδ ο Σαυχιτης και ειπεν

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Εως ποτε θελεις λαλει ταυτα; και οι λογοι του στοματος σου θελουσιν εισθαι ως ανεμος σφοδρος;

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Μηπως ο Θεος ανατρεπει την κρισιν; η ο Παντοδυναμος ανατρεπει το δικαιον;

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Εαν οι υιοι σου ημαρτησαν εις αυτον, παρεδωκεν αυτους εις την χειρα της ανομιας αυτων.

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Εαν συ ηθελες ζητησει τον Θεον πρωι, και ηθελες δεηθη του Παντοδυναμου

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

εαν ησο καθαρος και ευθυς, βεβαιως τωρα ηθελεν εγερθη δια σε, και ηθελεν ευτυχει η κατοικια της δικαιοσυνης σου.

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

Και αν η αρχη σου ητο μικρα, τα υστερα σου ομως ηθελον μεγαλυνθη σφοδρα.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

Επειδη ερωτησον, παρακαλω, περι των προτερων γενεων, και ερευνησον ακριβως περι των πατερων αυτων

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

διοτι ημεις ειμεθα χθεσινοι, και δεν εξευρομεν ουδεν, επειδη αι ημεραι ημων επι της γης ειναι σκια

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

δεν θελουσι σε διδαξει αυτοι, και σοι ειπει και προφερει λογους εκ της καρδιας αυτων;

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Θαλλει ο παπυρος ανευ πηλου; αυξανει ο σχοινος ανευ υδατος;

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Ενω ειναι ετι πρασινος και αθεριστος, ξηραινεται προ παντος χορτου.

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Ουτως ειναι αι οδοι παντων των λησμονουντων τον Θεον και η ελπις του υποκριτου θελει χαθη

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

η ελπις αυτου θελει κοπη, και το θαρρος αυτου θελει εισθαι ιστος αραχνης.

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

Θελει επιστηριχθη επι την οικιαν αυτου, πλην αυτη δεν θελει σταθη θελει κρατησει αυτην, πλην δεν θελει ανορθωθη.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

Ειναι χλωρος εμπροσθεν του ηλιου, και ο κλαδος αυτου απλονεται εις τον κηπον αυτου.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

Αι ριζαι αυτου περιπλεκονται εις τον σωρον των λιθων, και εκλεγει τον πετρωδη τοπον.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

Εαν εξαλειφθη απο του τοπου αυτου, τοτε θελει αρνηθη αυτον, λεγων, Δεν σε ειδον.

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

Ιδου, αυτη ειναι η χαρα της οδου αυτου, και εκ του χωματος αλλοι θελουσι αναβλαστησει.

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Ιδου, ο Θεος δεν θελει απορριψει τον αμεμπτον, ουδε θελει πιασει την χειρα των κακοποιων

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

εωσου γεμιση το στομα σου απο γελωτος, και τα χειλη σου αλαλαγμου.

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

Οι μισουντες σε θελουσιν ενδυθη αισχυνην και η κατοικια των ασεβων δεν θελει υπαρχει.

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!