Job 6

Ο δε Ιωβ απεκριθη και ειπεν

Тогава Йов отговори и каза:

Ειθε να εζυγιζετο τωοντι η λυπη μου, και η συμφορα μου να ετιθετο ολη ομου εν τη πλαστιγγι.

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Επειδη τωρα ηθελεν εισθαι βαρυτερα υπερ την αμμον της θαλασσης δια τουτο οι λογοι μου καταπινονται.

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Διοτι τα βελη του Παντοδυναμου ειναι εντος μου, των οποιων το φαρμακιον εκπινει το πνευμα μου οι τρομοι του Θεου παραταττονται εναντιον μου.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Ογκαται ο αγριος ονος παρα τη χλοη; η μυκαται ο βους παρα τη φατνη αυτου;

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Τρωγεται το ανοστον χωρις αλατος; η υπαρχει γευσις εν τω λευκωματι του ωου;

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Τα πραγματα, τα οποια η ψυχη μου απεστρεφετο να εγγιση, εγειναν ως το αηδες φαγητον μου.

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Ειθε να απελαμβανον την αιτησιν μου, και να μοι εδιδεν ο Θεος την Επιθυμιαν μου.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Και να ηθελεν ευδοκησει ο Θεος να με αφανιση να απολυση την χειρα αυτου και να με κοψη.

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Και θελει εισθαι ετι η παρηγορια μου, οτι, και αν καταναλωθω εν τη θλιψει και αυτος δεν με λυπηθη, εγω δεν εκρυψα τους λογους του Αγιου.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Ποια η δυναμις μου, ωστε να εγκαρτερω; και ποιον το τελος μου, ωστε να υποφερη η ψυχη μου;

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Μηπως η δυναμις μου ειναι δυναμις λιθων; η η σαρξ μου χαλκος;

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Μηπως δεν εξελιπεν εν εμοι η βοηθεια μου και απεμακρυνθη απ εμου η σωτηρια;

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Εις τον τεθλιμμενον ελεος πρεπει παρα του φιλου αυτου αλλ αυτος εγκατελιπε τον φοβον του Παντοδυναμου.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Οι αδελφοι μου εφερθησαν απατηλως ως χειμαρρος, ως ρευμα χειμαρρων παρηλθον

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

οιτινες θολονονται εκ του παγου, εις τους οποιους διαλυεται η χιων

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

οταν θερμανθωσιν, εκλειπουσιν οταν γεινη θερμοτης, εξαλειφονται απο του τοπου αυτων.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Τα ιχνη της πορειας αυτων συστρεφονται καταντωσιν εις το μηδεν και χανονται

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

τα πληθη της Θαιμα εθεωρουν, οι συνοδοιποροι της Σεβα περιεμενον αυτους

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Εψευσθησαν της ελπιδος αυτων ηλθον εκει και ενετραπησαν.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Τωρα και σεις εισθε ως αυτοι ειδετε την πληγην μου και ετρομαξατε.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Μηπως εγω ειπα, Φερετε προς εμε; η, Δοτε δωρον εις εμε απο της περιουσιας υμων;

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

η, Ελευθερωσατε με εκ της χειρος του εχθρου; η, Λυτρωσατε με εκ της χειρος των ισχυρων;

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Διδαξατε με, και εγω θελω σιωπησει και δειξατε μοι κατα τι εσφαλα.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Ποσον ισχυροι ειναι οι ορθοι λογοι αλλ ο ελεγχος σας, τι αποδεικνυει;

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Φανταζεσθε να ελεγξητε λογους, ενω αι ομιλιαι του απηλπισμενου ειναι ως ανεμος;

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Τωοντι, σεις επιπιπτετε επι τον ορφανον, και σκαπτετε λακκον εις τον φιλον σας.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Τωρα λοιπον ευαρεστηθητε να εμβλεψητε εις εμε, διοτι εμπροσθεν υμων κειται αν εγω ψευδωμαι.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Επιστρεψατε, παρακαλω ας μη γεινη αδικια ναι, επιστρεψατε παλιν η δικαιοσυνη μου ειναι εν τουτω.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Υπαρχει αδικια εν τη γλωσση μου; δεν δυναται ο ουρανισκος μου να διακρινη τα διεφθαρμενα;

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?