Job 26

Και απεκριθη ο Ιωβ και ειπε

А Йов отговори и каза:

Ποσον εβοηθησας τον αδυνατον εσωσας βραχιονα ανισχυρον.

Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!

Ποσον συνεβουλευσας τον ασοφον και εντελη συνεσιν εδειξας

Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и показал изобилно разум свършен!

Προς τινα απηγγειλας τους λογους; και τινος πνοη εξηλθεν απο σου;

На кого си дума известил? И чий дух е от теб излязъл?

Οι νεκροι τρεμουσιν αυτον υποκατωθεν των υδατων, και οι συγκατοικουντες μετ αυτων.

Пред Бога треперят сенките под водите и обитателите им.

Γυμνος ο αδης εμπροσθεν αυτου, και η απωλεια δεν εχει σκεπασμα.

Шеол е гол пред Него и няма покривало Авадон.

Εκτεινει τον βορεαν επι το κενον κρεμα την γην επι το μηδεν.

Той простира севера над празнотата, окача земята на нищо.

Δεσμευει τα υδατα εις τας νεφελας αυτου και η νεφελη δεν σχιζεται υποκατω αυτων.

Връзва водите в облаците Си, но пак облакът под тях не се съдира.

Σκεπαζει το προσωπον του θρονου αυτου εκτεινει το νεφος αυτου επ αυτον.

Покрива лицето на престола Си, като разпростира облака Си над него.

Περιεκυκλωσε τα υδατα με ορια, εως της συντελειας του φωτος και του σκοτους.

Поставил е граница върху кръга на повърхността на водите, при края на светлината и мрака.

Οι στυλοι του ουρανου τρεμουσι και εξιστανται απο της επιτιμησεως αυτου.

Небесните стълбове треперят и се ужасяват при Неговата заплаха.

Ταραττει την θαλασσαν δια της δυναμεως αυτου, και δια της συνεσεως αυτου καταδαμαζει την υπερηφανιαν αυτης.

Той вълнува морето със силата Си и с разума Си разби Рахав.

Δια του πνευματος αυτου εκοσμησε τους ουρανους η χειρ αυτου εσχηματισε τον συστρεφομενον οφιν.

Чрез дъха Му заблестяват небесата, ръката Му пробожда бягащия змей.

Ιδου, ταυτα ειναι μερη των οδων αυτου αλλα ποσον ελαχιστον πραγμα ακουομεν περι αυτου; την δε βροντην της δυναμεως αυτου τις δυναται να εννοηση;

Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?