Job 24

Επειδη οι καιροι δεν ειναι κεκρυμμενοι απο του Παντοδυναμου, δια τι οι γνωριζοντες αυτον δεν βλεπουσι τας ημερας αυτου;

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Μετακινουσιν ορια αρπαζουσι ποιμνια και ποιμαινουσιν

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

αφαιρουσι την ονον των ορφανων λαμβανουσι τον βουν της χηρας εις ενεχυρον

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

εξωθουσι τους ενδεεις απο της οδου οι πτωχοι της γης ομου κρυπτονται.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Ιδου, ως αγριοι ονοι εν τη ερημω, εξερχονται εις τα εργα αυτων εγειρομενοι πρωι δια αρπαγην η ερημος διδει τροφην δι αυτους και δια τα τεκνα αυτων.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Θεριζουσιν αγρον μη οντα εαυτων, και τρυγωσιν αμπελον αδικιας.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Καμνουσι τους γυμνους να νυκτερευωσιν ανευ ιματιου, και δεν εχουσι σκεπασμα εις το ψυχος.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Υγραινονται εκ των βροχων των ορεων και εναγκαλιζονται τον βραχον, μη εχοντες καταφυγιον.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Εκεινοι αρπαζουσι τον ορφανον απο του μαστου, και λαμβανουσιν ενεχυρον παρα του πτωχου

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

καμνουσιν αυτον να υπαγη γυμνος ανευ ιματιου, και οι βασταζοντες τα χειροβολα μενουσι πεινωντες.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Οι εκπιεζοντες το ελαιον εντος των τοιχων αυτων και πατουντες τους ληνους αυτων, διψωσιν.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Ανθρωποι στεναζουσιν εκ της πολεως, και η ψυχη των πεπληγωμενων βοα αλλ ο Θεος δεν επιθετει εις αυτους αφροσυνην.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Ουτοι ειναι εκ των ανθισταμενων εις το φως δεν γνωριζουσι τας οδους αυτου, και δεν μενουσιν εν ταις τριβοις αυτου.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Ο φονευς εγειρομενος την αυγην φονευει τον πτωχον και τον ενδεη, την δε νυκτα γινεται ως κλεπτης.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Ο οφθαλμος ομοιως του μοιχου παραφυλαττει το νυκτωμα, λεγων, Οφθαλμος δεν θελει με ιδει και καλυπτει το προσωπον αυτου.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

Εν τω σκοτει διατρυπωσι τας οικιας, τας οποιας την ημεραν εσημειωσαν δι εαυτους. Δεν γνωριζουσι φως

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

διοτι η αυγη ειναι εις παντας αυτους σκια θανατου εαν τις γνωριση αυτους, ειναι τρομοι σκιας θανατου.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Ειναι ελαφροι επι το προσωπον των υδατων η μερις αυτων ειναι κατηραμενη επι της γης δεν βλεπουσι την οδον των αμπελων.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Η ξηρασια και η θερμοτης αρπαζουσι τα υδατα της χιονος, ο δε ταφος τους αμαρτωλους.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Η μητρα θελει λησμονησει αυτους ο σκωληξ θελει βοσκεσθαι επ αυτους δεν θελουσιν ελθει πλεον εις ενθυμησιν και η αδικια θελει συντριφθη ως ξυλον.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Κακοποιουσι την στειραν την ατεκνον και δεν αγαθοποιουσι την χηραν

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

και κατακρατουσι τους δυνατους δια της δυναμεως αυτων εγειρονται, και δεν ειναι ουδεις ασφαλης εν τη ζωη αυτου.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Εδωκε μεν ο Θεος εις αυτους ασφαλειαν και αναπαυονται ομως οι οφθαλμοι αυτου ειναι επι τας οδους αυτων.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Υψονονται ολιγον καιρον και δεν υπαρχουσι, και καταβαλλονται ως παντες σηκονονται εκ του μεσου και αποκοπτονται ως η κεφαλη των ασταχυων

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

και εαν τωρα δεν ηναι ουτω, τις θελει με διαψευσει και εξουθενισει τους λογους μου;

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?