Job 21

Και απεκριθη ο Ιωβ και ειπεν

Тогава Йов отговори и каза:

Ακουσατε μετα προσοχης την ομιλιαν μου, και τουτο ας ηναι αντι των παρηγοριων σας.

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Υποφερετε με να λαλησω και αφου λαλησω, εμπαιζετε.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Μη εις ανθρωπον παραπονουμαι εγω; δια τι λοιπον να μη ταραχθη το πνευμα μου;

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Εμβλεψατε εις εμε και θαυμασατε, και βαλετε χειρα επι στοματος.

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Μονον να ενθυμηθω, ταραττομαι, και τρομος κυριευει την σαρκα μου.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Δια τι οι ασεβεις ζωσι, γηρασκουσι, μαλιστα ακμαζουσιν εις πλουτη;

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Το σπερμα αυτων στερεουται εμπροσθεν αυτων μετ αυτων, και τα εκγονα αυτων εμπροσθεν των οφθαλμων αυτων.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Αι οικιαι αυτων ειναι ασφαλεις απο φοβου και ραβδος Θεου δεν ειναι επ αυτους.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Ο βους αυτων συλλαμβανει και δεν αποτυγχανει η δαμαλις αυτων τικτει και δεν αποβαλλει.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Απολυουσι τα τεκνα αυτων ως προβατα, και τα παιδια αυτων σκιρτωσι.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Λαμβανουσι το τυμπανον και την κιθαραν και ευφραινονται εις τον ηχον του οργανου.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Διαγουσι τας ημερας αυτων εν αγαθοις και εν μια στιγμη καταβαινουσιν εις τον αδην.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Και λεγουσι προς τον Θεον, αποστηθι αφ ημων, διοτι δεν θελομεν να γνωρισωμεν τας οδους σου

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

τι ειναι ο Παντοδυναμος δια να δουλευωμεν αυτον; και τι ωφελουμεθα επικαλουμενοι αυτον;

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

Ιδου, τα αγαθα αυτων δεν ειναι εν τη χειρι αυτων μακραν απ εμου η βουλη των ασεβων.

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Ποσακις σβυνεται ο λυχνος των ασεβων, και ερχεται η καταστροφη αυτων επ αυτους Ο Θεος διαμοιραζει εις αυτους ωδινας εν τη οργη αυτου.

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Ειναι ως αχυρον εμπροσθεν του ανεμου και ως κονιορτος, τον οποιον αρπαζει ο ανεμοστροβιλος.

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Ο Θεος φυλαττει την ποινην της ανομιας αυτων δια τους υιους αυτων ανταποδιδει εις αυτους, και θελουσι γνωρισει τουτο.

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Οι οφθαλμοι αυτων θελουσιν ιδει την καταστροφην αυτων, και θελουσι πιει απο του θυμου του Παντοδυναμου.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

Διοτι ο ασεβης ποιαν ηδονην εχει μεθ εαυτον εν τω οικω αυτου, αφου κοπη εις το μεσον ο αριθμος των μηνων αυτου;

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Θελει διδαξει τις τον Θεον γνωσιν; και αυτος κρινει τους υψηλους.

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Ο μεν αποθνησκει εν τω ακρω της ευδαιμονιας αυτου, ενω ειναι κατα παντα ευτυχης και ησυχος

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

τα πλευρα αυτου ειναι πληρη παχους, και τα οστα αυτου ποτιζονται μυελον.

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

Ο δε αποθνησκει εν πικρια ψυχης, και ποτε δεν εφαγεν εν ευφροσυνη.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Θελουσι κοιτεσθαι ομου εν τω χωματι, και σκωληκες θελουσι σκεπασει αυτους.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Ιδου, γνωριζω τους διαλογισμους σας, και τας πονηριας τας οποιας μηχανασθε κατ εμου.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Διοτι λεγετε, Που ο οικος του αρχοντος; και που η σκηνη της κατοικησεως των ασεβων;

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Δεν ηρωτησατε τους διαβαινοντας την οδον; και τα σημεια αυτων δεν καταλαμβανετε;

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Οτι ο ασεβης φυλαττεται εις ημεραν αφανισμου, εις ημεραν οργης φερεται.

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Τις θελει φανερωσει εμπροσθεν αυτου την οδον αυτου; και τις θελει ανταποδωσει εις αυτον ο, τι αυτος επραξε;

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

και αυτος θελει φερθη εις τον ταφον, και θελει διαμενει εν τω μνηματι.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

Οι βωλοι της κοιλαδος θελουσιν εισθαι γλυκεις εις αυτον, και πας ανθρωπος θελει υπαγει κατοπιν αυτου, καθως αναριθμητοι προπορευονται αυτου.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Πως λοιπον με παρηγορειτε ματαιως, αφου εις τας αποκρισεις σας μενει ψευδος;

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?