Job 19

Και απεκριθη ο Ιωβ και ειπεν

Тогава Йов отговори и каза:

Εως ποτε θελετε θλιβει την ψυχην μου, και θελετε με κατασυντριβει με λογους;

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Δεκακις ηδη με ωνειδισατε δεν αισχυνεσθε να σκληρυνησθε εναντιον μου;

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Και εαν τωοντι εσφαλα, το σφαλμα μου μενει εν εμοι.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Αλλ εαν θελητε εξαπαντος να μεγαλυνθητε εναντιον μου, και να ριπτητε κατ εμου το ονειδος μου,

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

μαθετε τωρα οτι ο Θεος με κατεστρεψε, και με περιεκυκλωσε με το δικτυον αυτου.

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Ιδου, φωναζω, Αδικια αλλα δεν εισακουομαι επικαλουμαι, αλλ ουδεμια κρισις.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Εφραξε την οδον μου, και δεν δυναμαι να περασω, και εθεσε σκοτος εις τας τριβους μου.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Με εξεδυσε την δοξαν μου, και αφηρεσε τον στεφανον της κεφαλης μου.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Με ηφανισε πανταχοθεν, και χανομαι και εξερριζωσε την ελπιδα μου ως δενδρον.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Και εξηψε κατ εμου τον θυμον αυτου, και με στοχαζεται ως εχθρον αυτου.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Τα ταγματα αυτου ηλθον ομου και ητοιμασαν την οδον αυτων εναντιον μου, και εστρατοπεδευσαν περιξ της σκηνης μου.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Απεμακρυνεν απ εμου τους αδελφους μου, και ηλλοτριωθησαν ολως απ εμου οι γνωριμοι μου.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Οι πλησιον μου με αφηκαν, και οι γνωστοι μου με ελησμονησαν.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Οι κατοικουντες εν τω οικω μου και αι θεραπαιναι μου με στοχαζονται ως ξενον ξενος κατεσταθην εις τους οφθαλμους αυτων.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Καλω τον υπηρετην μου, και δεν αποκρινεται με το στομα μου ικετευσα αυτον.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Η πνοη μου εγεινε ξενη εις την γυναικα μου, και αι παρακλησεις μου εις τα τεκνα της κοιλιας μου.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Και αυτα τα παιδαρια με κατεφρονησαν εσηκωθην, και ελαλησαν εναντιον μου.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Παντες οι μυστικοι φιλοι μου με εβδελυχθησαν και εκεινοι, τους οποιους ηγαπησα, εστραφησαν εναντιον μου.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Τα οστα μου εκολληθησαν εις το δερμα μου και εις την σαρκα μου και διεσωθην με το δερμα των οδοντων μου.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Ελεησατε με, ελεησατε με, σεις φιλοι μου διοτι χειρ Θεου με επληγωσε.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Δια τι με κατατρεχετε ως ο Θεος, και δεν εχορτασθητε απο των σαρκων μου;

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Ω και να εγραφοντο οι λογοι μου να ενετυπουντο εν βιβλιω

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

να ενεχαραττοντο επι βραχον δια σιδηρας γραφιδος και μολυβδου διαπαντος

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

Διοτι εξευρω οτι ζη ο Λυτρωτης μου, και θελει εγερθη εν τοις εσχατοις καιροις επι της γης

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

και αφου μετα το δερμα μου το σωμα τουτο φθαρη, παλιν με την σαρκα μου θελω ιδη τον Θεον

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

τον οποιον αυτος εγω θελω ιδει, και θελουσι θεωρησει οι οφθαλμοι μου, και ουχι αλλος οι νεφροι μου κατατηκονται εν τω κολπω μου.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Αλλα σεις επρεπε να ειπητε, Δια τι κατατρεχομεν αυτον; επειδη η ριζα του πραγματος ευρισκεται εν εμοι.

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Φοβηθητε την ρομφαιαν διοτι η ρομφαια ειναι ο εκδικητης των ανομιων, δια να γνωρισητε οτι υπαρχει κρισις.

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.