Job 10

Η ψυχη μου εβαρυνθη την ζωην μου θελω παραδοθη εις το παραπονον μου θελω λαλησει εν τη πικρια της ψυχης μου.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Θελω ειπει προς τον Θεον, μη με καταδικασης δειξον μοι δια τι με δικαζεις.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Ειναι καλον εις σε να καταθλιβης, να καταφρονης το εργον των χειρων σου και να ευοδονης την βουλην των ασεβων;

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Σαρκος οφθαλμους εχεις; η βλεπεις καθως βλεπει ανθρωπος;

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Ανθρωπινος ειναι ο βιος σου; η τα ετη σου ως ημεραι ανθρωπου,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

ωστε αναζητεις την ανομιαν μου και ανερευνας την αμαρτιαν μου;

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Ενω εξευρεις οτι δεν ησεβησα και δεν υπαρχει ο ελευθερων εκ των χειρων σου.

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Αι χειρες σου με εμορφωσαν και με επλασαν ολον κυκλω και με καταστρεφεις.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Ενθυμηθητι, δεομαι, οτι ως πηλον με εκαμες και εις χωμα θελεις με επιστρεψει.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Δεν με ημελξας ως γαλα και με επηξας ως τυρον;

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Δερμα και σαρκα με ενεδυσας και με οστα και νευρα με περιεφραξας.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Ζωην και ελεος εχαρισας εις εμε, και η επισκεψις σου εφυλαξε το πνευμα μου

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

ταυτα ομως εκρυπτες εν τη καρδια σου εξευρω οτι τουτο ητο μετα σου.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Εαν αμαρτησω, με παραφυλαττεις, και απο της ανομιας μου δεν θελεις με αθωωσει.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Εαν ασεβησω, ουαι εις εμε και εαν ημαι δικαιος, δεν δυναμαι να σηκωσω την κεφαλην μου ειμαι πληρης ατιμιας ιδε λοιπον την θλιψιν μου,

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

διοτι αυξανει. Με κυνηγεις ως αγριος λεων και επιστρεφων δεικνυεσαι θαυμαστος κατ εμου.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Ανανεονεις τους μαρτυρας σου εναντιον μου, και πληθυνεις την οργην σου κατ εμου αλλαγαι στρατευματος γινονται επ εμε.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Δια τι λοιπον με εξηγαγες εκ της μητρας; ειθε να εξεπνεον, και οφθαλμος να μη με εβλεπεν.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Ηθελον εισθαι ως μη υπαρξας ηθελον φερθη εκ της μητρας εις τον ταφον.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Αι ημεραι μου δεν ειναι ολιγαι; παυσον λοιπον, και αφες με, δια να αναλαβω ολιγον,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

πριν υπαγω οθεν δεν θελω επιστρεψει, εις γην σκοτους και σκιας θανατου

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

γην γνοφεραν, ως το σκοτος της σκιας του θανατου, οπου ταξις δεν ειναι, και το φως ειναι ως το σκοτος.

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.