Ecclesiastes 10

Μυιαι αποθνησκουσαι καμνουσι το μυρον του μυρεψου να βρωμα, να αναβραζη και μικρα αφροσυνη ατιμαζει τον εν υποληψει επι σοφια και τιμη.

Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

Η καρδια του σοφου ειναι εν τη δεξια αυτου η δε καρδια του αφρονος εν τη αριστερα αυτου.

Разумът на мъдрия е в десницата му, а разума на безумния — в левицата му.

Και ετι οταν ο αφρων περιπατη εν τη οδω, λειπει συνεσις αυτου και αναγγελλει προς παντας οτι ειναι αφρων.

Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

Εαν το πνευμα του ηγεμονος εγερθη εναντιον σου, μη αφησης τον τοπον σου διοτι η γλυκυτης καταπαυει αμαρτιας μεγαλας.

Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

Ειναι κακον το οποιον ειδον υπο τον ηλιον, λαθος, λεγω, προερχομενον απο του εξουσιαστου

Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля —

οτι ο αφρων βαλλεται εις μεγαλας αξιας, οι δε πλουσιοι καθηνται εν ταπεινω τοπω.

безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

Ειδον δουλους εφ ιππων και αρχοντας περιπατουντας ως δουλους επι της γης.

Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

Οστις σκαπτει λακκον, θελει πεσει εις αυτον και οστις χαλα φραγμον, οφις θελει δαγκασει αυτον.

Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

Ο μετακινων λιθους θελει βλαφθη υπ αυτων ο σχιζων ξυλα θελει κινδυνευσει εν αυτοις.

Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

Εαν ο σιδηρος αμβλυνθη και δεν ακονιση τις την κοψιν αυτου, πρεπει να προσθεση δυναμιν η σοφια δε ειναι ωφελιμος προς διευθυνσιν.

Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

Εαν ο οφις δαγκανη χωρις συριγμου, πλην και ο συκοφαντης καλητερος δεν ειναι.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

Οι λογοι του στοματος του σοφου ειναι χαρις τα δε χειλη του αφρονος θελουσι καταπιει αυτον.

Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

Η αρχη των λογων του στοματος αυτου ειναι αφροσυνη και το τελος της ομιλιας αυτου κακη μωρια.

началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

Ο αφρων προσετι πληθυνει λογους, ενω ο ανθρωπος δεν εξευρει τι μελλει γενεσθαι και τις δυναται να απαγγειλη προς αυτον τι θελει εισθαι μετ αυτον;

Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

Ο μοχθος των αφρονων απαυδιζει αυτους, επειδη δεν εξευρουσι να υπαγωσιν εις την πολιν.

Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

Ουαι εις σε, γη, της οποιας ο βασιλευς ειναι νεος, και οι αρχοντες σου τρωγουσι το πρωι

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

Μακαρια συ, γη, της οποιας ο βασιλευς ειναι υιος ευγενων, και οι αρχοντες σου τρωγουσιν εν καιρω προς ενισχυσιν και ουχι προς μεθην

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме — за укрепване, а не за напиване!

Δια την πολλην οκνηριαν πιπτει η στεγασις και δια την αργιαν των χειρων σταλαζει η οικια.

От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

Δι ευθυμιαν καμνουσι συμποσια, και ο οινος ευφραινει τους ζωντας το δε αργυριον αποκρινεται εις παντα.

Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

Μη καταρασθης τον βασιλεα μηδε εν τη διανοια σου και μη καταρασθης τον πλουσιον εν τω ταμειω του κοιτωνος σου διοτι πτηνον του ουρανου θελει φερει την φωνην, και το εχον τας πτερυγας θελει αναγγειλει το πραγμα.

Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.