II Samuel 22

Και ελαλησεν ο Δαβιδ προς τον Κυριον τους λογους της ωδης ταυτης, καθ ην ημεραν ο Κυριος ηλευθερωσεν αυτον εκ χειρος παντων των εχθρων αυτου και εκ χειρος του Σαουλ

И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

και ειπεν, Ο Κυριος ειναι πετρα μου και φρουριον μου και ελευθερωτης μου

И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

ο Θεος ειναι ο βραχος μου επ αυτον θελω ελπιζει η ασπις μου και το κερας της σωτηριας μου, ο υψηλος πυργος μου και η καταφυγη μου, ο σωτηρ μου συ εσωσας με εκ της αδικιας.

Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител — Ти ме избавяш от насилие.

Θελω επικαλεσθη τον αξιυμνητον Κυριον, και εκ των εχθρων μου θελω σωθη.

Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

Οτε του θανατου τα κυματα με περιεκυκλωσαν, χειμαρροι ανομιας με κατετρομαξαν,

Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

οι πονοι του αδου με περιεκυκλωσαν, αι παγιδες του θανατου με εφθασαν,

Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

εν τη στενοχωρια μου επεκαλεσθην τον Κυριον, και προς τον Θεον μου εβοησα και ηκουσε της φωνης μου εκ του ναου αυτου, και η κραυγη μου ηλθεν εις τα ωτα αυτου.

В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

Τοτε εσαλευθη και εντρομος εγεινεν η γη τα θεμελια του ουρανου εταραχθησαν και εσαλευθησαν, διοτι ωργισθη.

Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Καπνος ανεβαινεν εκ των μυκτηρων αυτου, και πυρ κατατρωγον εκ του στοματος αυτου ανθρακες ανηφθησαν απ αυτου.

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Και εκλινε τους ουρανους και κατεβη, και γνοφος υπο τους ποδας αυτου.

Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

Και επεβη επι χερουβειμ και επεταξε, και εφανη επι πτερυγων ανεμων.

Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.

Και εθεσε σκηνην περιξ αυτου το σκοτος, υδατα ζοφερα, νεφη πυκνα των αερων.

Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.

Ανθρακες πυρος εξεκαυθησαν εκ της λαμψεως της εμπροσθεν αυτου.

От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени.

Εβροντησεν ο Κυριος εξ ουρανου, και ο Υψιστος εδωκε την φωνην αυτου.

ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.

Και απεστειλε βελη και εσκορπισεν αυτους αστραπας, και συνεταραξεν αυτους.

Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица — и ги обърка.

Και εφανησαν οι πυθμενες της θαλασσης, ανεκαλυφθησαν τα θεμελια της οικουμενης, εις την επιτιμησιν του Κυριου, απο του φυσηματος της πνοης των μυκτηρων αυτου.

Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му.

Εξαπεστειλεν εξ υψους ελαβε με ειλκυσε με εξ υδατων πολλων.

Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

Ηλευθερωσε με εκ του δυνατου εχθρου μου, και εκ των μισουντων με, διοτι ησαν δυνατωτεροι μου.

Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

Προεφθασαν με εν τη ημερα της θλιψεως μου αλλ ο Κυριος εσταθη το αντιστηριγμα μου

Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

Και εξηγαγε με εις ευρυχωριαν ηλευθερωσε με, διοτι ηυδοκησεν εις εμε.

И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

Αντημειψε με ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου κατα την καθαροτητα των χειρων μου ανταπεδωκεν εις εμε.

ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

Διοτι εφυλαξα τας οδους του Κυριου και δεν ησεβησα εκκλινας απο του Θεου μου.

защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие;

Διοτι πασαι αι κρισεις αυτου ησαν εμπροσθεν μου και απο των διαταγματων αυτου δεν απεμακρυνθην.

защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му — не се отдалечих от тях;

Και εσταθην αμεμπτος προς αυτον, και εφυλαχθην απο της ανομιας μου.

и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

Και ανταπεδωκεν εις εμε ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου, Κατα την καθαροτητα μου εμπροσθεν των οφθαλμων αυτου.

И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му.

Μετα οσιου, οσιος θελεις εισθαι, μετα ανδρος τελειου, τελειος θελεις εισθαι

Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

μετα καθαρου, καθαρος θελεις εισθαι και μετα διεστραμμενου διεστραμμενα θελεις φερθη.

към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

Και θελεις σωσει λαον τεθλιμμενον επι δε τους υπερηφανους οι οφθαλμοι σου ειναι, δια να ταπεινωσης αυτους,

И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш.

διοτι συ εισαι ο λυχνος μου, Κυριε και ο Κυριος θελει φωτισει το σκοτος μου.

Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми.

Διοτι δια σου θελω διασπασει στρατευμα δια του Θεου μου θελω υπερπηδησει τειχος.

Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

Του Θεου, η οδος αυτου ειναι αμωμος, ο λογος του Κυριου ειναι δεδοκιμασμενος ειναι ασπις παντων των ελπιζοντων επ αυτον.

Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

Διοτι τις Θεος, πλην του Κυριου; και τις φρουριον, πλην του Θεου ημων

Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?

ο Θεος ειναι το κραταιον οχυρωμα μου και καθιστων αμωμον την οδον μου.

Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми.

Καμνει τους ποδας μου ως των ελαφων και με στηνει επι τους υψηλους τοπους μου.

Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

Διδασκει τας χειρας μου εις πολεμον, και εκαμε τοξον χαλκουν τους βραχιονας μου.

Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък.

Και εδωκας εις εμε την ασπιδα της σωτηριας σου και η αγαθοτης σου με εμεγαλυνεν.

И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи.

Συ επλατυνας τα βηματα μου υποκατω μου, και οι ποδες μου δεν εκλονισθησαν.

Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

Κατεδιωξα τους εχθρους μου και ηφανισα αυτους και δεν επεστρεψα εωσου συνετελεσα αυτους.

Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха.

Και συνετελεσα αυτους, και δεν ηδυνηθησαν να ανεγερθωσιν και επεσον υπο τους ποδας μου.

Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми.

Και περιεζωσας με δυναμιν εις πολεμον συνεκαμψας υποκατω μου τους επανισταμενους επ εμε.

И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

Και εκαμες τους εχθρους μου να στρεψωσιν εις εμε τα νωτα, και εξωλοθρευσα τους μισουντας με.

Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

Περιεβλεψαν, αλλ ουδεις ο σωζων εβοησαν προς τον Κυριον, και δεν εισηκουσεν αυτων.

Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

Και κατελεπτυνα αυτους ως την σκονην της γης συνετριψα αυτους ως τον πηλον της οδου και κατεπατησα αυτους.

И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал.

Και ηλευθερωσας με εκ των αντιλογιων του λαου μου κατεστησας με κεφαλην εθνων λαος, τον οποιον δεν εγνωρισα, εδουλευσεν εις εμε.

И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува.

Ξενοι υπεταχθησαν εις εμε μολις ηκουσαν, και υπηκουσαν εις εμε.

Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха.

Ξενοι παρελυθησαν και κατετρομαξαν εκ των αποκρυφων τοπων αυτων.

Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

Ζη Κυριος και ευλογημενον το φρουριον μου και ας υψωθη ο Θεος, το φρουριον της σωτηριας μου.

Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми,

Ο Θεος, ο εκδικων με και υποταττων τους λαους υποκατω μου

Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

Και ο εξαγαγων με εκ των εχθρων μου συ, ναι, με υψονεις υπερανω των επανισταμενων επ εμε ηλευθερωσας με απο ανδρος αδικου.

и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

Δια τουτο θελω σε υμνει, Κυριε, μεταξυ των εθνων και εις το ονομα σου θελω ψαλλει.

Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея.

Αυτος μεγαλυνει τας σωτηριας του βασιλεως αυτου και καμνει ελεος εις τον κεχρισμενον αυτου, εις τον Δαβιδ και εις το σπερμα αυτου εως αιωνος.

Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.