II Corinthians 2

Απεφασισα δε τουτο κατ εμαυτον, το να μη ελθω παλιν προς εσας με λυπην.
Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.
Διοτι εαν εγω σας λυπω, και τις ειναι ο ευφραινων εμε ειμη ο λυπουμενος υπ εμου;
Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?
Και εγραψα προς εσας τουτο αυτο, ωστε οταν ελθω να μη εχω λυπην απ εκεινων, αφ ων επρεπε να εχω χαραν, εχων πεποιθησιν εις παντας υμας οτι η χαρα μου ειναι παντων υμων.
И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.
Διοτι εκ πολλης θλιψεως και στενοχωριας καρδιας εγραψα προς εσας μετα πολλων δακρυων, ουχι δια να λυπηθητε, αλλα δια να γνωρισητε την αγαπην, ην εχω περισσοτερως εις εσας.
Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.
Αλλ εαν τις ελυπησε, δεν ελυπησεν εμε, ειμη κατα μερος, δια να μη επιβαρυνω παντας υμας.
Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.
Αρκετον ειναι εις τον τοιουτον αυτη η επιπληξις η υπο των πλειοτερων
За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;
ωστε το εναντιον πρεπει μαλλον να συγχωρησητε αυτον, και να παρηγορησητε, δια να μη καταποθη ο τοιουτος υπο της υπερβαλλουσης λυπης.
така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.
Δια τουτο σας παρακαλω να βεβαιωσητε προς αυτον την αγαπην σας.
Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.
Επειδη δια τουτο και εγραψα, δια να γνωρισω την δοκιμασιαν σας, αν ησθε κατα παντα υπηκοοι
Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.
εις οντινα δε συγχωρειτε τι, συγχωρω και εγω διοτι εαν εγω συνεχωρησα τι, εις οντινα συνεχωρησα, δια σας εκαμον τουτο ενωπιον του Χριστου,
А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,
δια να μη υπερισχυση καθ ημων ο Σατανας διοτι δεν αγνοουμεν τα διανοηματα αυτου.
да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.
Οτε δε ηλθον εις την Τρωαδα δια να κηρυξω το ευαγγελιον του Χριστου, και ηνοιχθη εις εμε θυρα εν Κυριω,
И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,
δεν ελαβον ανεσιν εις το πνευμα μου, διοτι δεν ευρον Τιτον τον αδελφον μου, αλλ αποχαιρετησας αυτους εξηλθον εις Μακεδονιαν.
духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
Πλην χαρις εις τον Θεον, οστις παντοτε καμνει ημας να βριαμβευωμεν δια του Χριστου και φανερονει εν παντι τοπω δι ημων την οσμην της γνωσεως αυτου
Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.
διοτι του Χριστου ευωδια ειμεθα προς τον Θεον εις τους σωζομενους και εις τους απολλυμενους
Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.
εις τουτους μεν οσμη θανατου δια θανατον, εις εκεινους δε οσμη ζωης δια ζωην. Και προς ταυτα τις ειναι ικανος;
За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?
Διοτι ημεις καθως οι πολλοι δεν καπηλευομεν τον λογον του Θεου, αλλ ως απο ειλικρινειας, αλλ ως απο Θεου κατενωπιον του Θεου λαλουμεν εν Χριστω.
Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.