I Corinthians 4

Ουτως ας μας θεωρη πας ανθρωπος ως υπηρετας του Χριστου και οικονομους των μυστηριων του Θεου.

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

Το δε επιλοιπον ζητειται μεταξυ των οικονομων, να ευρεθη εκαστος πιστος.

А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

Εις εμε δε ελαχιστον ειναι να ανακριθω υφ υμων η υπο ανθρωπινης κρισεως αλλ ουδε ανακρινω εμαυτον.

А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

Διοτι η συνειδησις μου δεν με ελεγχει εις ουδεν πλην με τουτο δεν ειμαι δεδικαιωμενος αλλ ο ανακρινων με ειναι ο Κυριος.

Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

Ωστε μη κρινετε μηδεν προ καιρου, εως αν ελθη ο Κυριος, οστις και θελει φερει εις το φως τα κρυπτα του σκοτους και θελει φανερωσει τας βουλας των καρδιων, και τοτε ο επαινος θελει γεινει εις εκαστον απο του Θεου.

Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

Ταυτα δε, αδελφοι, μετεφερα παραδειγματικως εις εμαυτον και εις τον Απολλω δια σας, δια να μαθητε δια του παραδειγματος ημων να μη φρονητε υπερ ο, τι ειναι γεγραμμενον, δια να μη επαιρησθε εις υπερ του ενος κατα του αλλου.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

Διοτι τις σε διακρινει απο του αλλου; και τι εχεις, το οποιον δεν ελαβες, εαν δε και ελαβες, τι καυχασαι ως μη λαβων;

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Τωρα εισθε κεχορτασμενοι, τωρα επλουτησατε, εβασιλευσατε χωρις ημων και ειθε να εβασιλευητε, δια να συμβασιλευσωμεν και ημεις με σας.

Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

Διοτι νομιζω οτι ο Θεος απεδειξεν ημας τους αποστολους εσχατους ως καταδεδικασμενους εις θανατον διοτι εγειναμεν θεατρον εις τον κοσμον, και εις αγγελους και εις ανθρωπους.

Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:

ημεις μωροι δια τον Χριστον, σεις δε φρονιμοι εν Χριστω ημεις ασθενεις, σεις δε ισχυροι σεις ενδοξοι, ημεις δε ατιμοι.

ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.

Εως της παρουσης ωρας και πεινωμεν και διψωμεν και γυμνητευομεν και ραπιζομεθα και περιπλανωμεθα

Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

και κοπιωμεν, εργαζομενοι με τας ιδιας ημων χειρας λοιδορουμενοι ευλογουμεν, διωκομενοι υποφερομεν,

трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

βλασφημουμενοι παρακαλουμεν ως περικαθαρματα του κοσμου εγειναμεν, σκυβαλον παντων εως της σημερον.

като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

Δεν γραφω ταυτα προς εντροπην σας, αλλ ως τεκνα μου αγαπητα νουθετω.

Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

Διοτι εαν εχητε μυριους παιδαγωγους εν Χριστω, δεν εχετε ομως πολλους πατερας επειδη εγω σας εγεννησα εν Χριστω Ιησου δια του ευαγγελιου.

Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

Σας παρακαλω, λοιπον, γινεσθε μιμηται μου.

Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

Δια τουτο σας επεμψα τον Τιμοθεον, οστις ειναι τεκνον μου αγαπητον και πιστον εν Κυριω, οστις θελει σας ενθυμισει τας οδους μου τας εν Χριστω, καθως διδασκω πανταχου εν παση εκκλησια.

Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

Τινες ομως εφυσιωθησαν, ως εαν εγω δεν εμελλον να ελθω προς εσας

Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

πλην θελω ελθει ταχεως προς εσας, εαν ο Κυριος θεληση, και θελω γνωρισει ουχι τον λογον των πεφυσιωμενων, αλλα την δυναμιν

Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

διοτι η βασιλεια του Θεου δεν ειναι εν λογω, αλλ εν δυναμει.

Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Τι θελετε; με ραβδον να ελθω προς εσας, η με αγαπην και με πνευμα πραοτητος;

Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?