I Corinthians 12

Περι δε των πνευματικων, αδελφοι, δεν θελω να αγνοητε.

Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате.

Εξευρετε οτι ησθε εθνικοι, συρομενοι οπως εσυρεσθε προς τα ειδωλα τα αφωνα.

Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.

Δια τουτο σας γνωστοποιω οτι ουδεις λαλων δια Πνευματος Θεου λεγει αναθεμα τον Ιησουν, και ουδεις δυναται να ειπη Κυριον Ιησουν, ειμη δια Πνευματος Αγιου.

Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух.

Ειναι δε διαιρεσεις χαρισματων, το Πνευμα ομως το αυτο

Дарбите са различни, но Духът е същият.

ειναι και διαιρεσεις διακονιων, ο Κυριος ομως ο αυτος

Службите са различни, но Господ е същият.

ειναι και διαιρεσεις ενεργηματων, ο Θεος ομως ειναι ο αυτος, ο ενεργων τα παντα εν πασι.

Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.

Διδεται δε εις εκαστον η φανερωσις του Πνευματος προς το συμφερον.

А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;

Διοτι εις αλλον μεν διδεται δια του Πνευματος λογος σοφιας, εις αλλον δε λογος γνωσεως κατα το αυτο Πνευμα,

защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух,

εις αλλον δε πιστις δια του αυτου Πνευματος, εις αλλον δε χαρισματα ιαματων δια του αυτου Πνευματος,

на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,

εις αλλον δε ενεργειαι θαυματων, εις αλλον δε προφητεια, εις αλλον δε διακρισεις πνευματων, εις αλλον δε ειδη γλωσσων, εις αλλον δε ερμηνεια γλωσσων.

а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици.

Παντα δε ταυτα ενεργει το εν και το αυτο Πνευμα, διανεμον ιδια εις εκαστον καθως θελει.

А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.

Διοτι καθως το σωμα ειναι εν και εχει μελη πολλα, παντα δε τα μελη του σωματος του ενος, πολλα οντα, ειναι εν σωμα, ουτω και ο Χριστος

Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

διοτι ημεις παντες δια του ενος Πνευματος εβαπτισθημεν εις εν σωμα, ειτε Ιουδαιοι ειτε Ελληνες, ειτε δουλοι ειτε ελευθεροι, και παντες εις εν Πνευμα εποτισθημεν.

Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.

Διοτι το σωμα δεν ειναι εν μελος, αλλα πολλα.

Защото тялото не е съставено от една част, а от много.

Εαν ειπη ο πους, Επειδη δεν ειμαι χειρ, δεν ειμαι εκ του σωματος, δια τουτο ταχα δεν ειναι εκ του σωματος;

Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

Και εαν ειπη το ωτιον, Επειδη δεν ειμαι οφθαλμος, δεν ειμαι εκ του σωματος, δια τουτο δεν ειναι ταχα εκ του σωματος;

И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

Εαν ολον το σωμα ηναι οφθαλμος, που η ακοη; Εαν ολον ακοη, που η οσφρησις;

Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?

Αλλα τωρα ο Θεος εθεσε τα μελη εν εκαστον αυτων εις το σωμα καθως ηθελησεν.

Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал.

Εαν ομως παντα ησαν εν μελος, που το σωμα;

Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?

Αλλα τωρα ειναι μεν πολλα μελη, εν ομως σωμα.

А сега наистина частите са много, а тялото — едно.

Και δεν δυναται ο οφθαλμος να ειπη προς την χειρα Δεν εχω χρειαν σου η παλιν η κεφαλη προς τους ποδας Δεν εχω χρειαν υμων.

И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.

Αλλα πολυ περισσοτερον τα μελη του σωματος, τα οποια φαινονται οτι ειναι ασθενεστερα, ταυτα ειναι αναγκαια,

Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;

και εκεινα τα οποια νομιζομεν οτι ειναι τα ατιμοτερα του σωματος, εις ταυτα αποδιδομεν τιμην περισσοτεραν, και τα ασχημα ημων εχουσι περισσοτεραν ευσχημοσυνην

и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,

τα δε ευσχημονα ημων δεν εχουσι χρειαν. Αλλ ο Θεος συνεκερασε το σωμα, δωσας περισσοτεραν τιμην εις το ευτελεστερον,

а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,

δια να μη ηναι σχισμα εν τω σωματι, αλλα να φροντιζωσι τα μελη το αυτο υπερ αλληλων.

за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.

Και ειτε πασχει εν μελος, παντα τα μελη συμπασχουσιν ειτε τιμαται εν μελος, παντα τα μελη συγχαιρουσι.

И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

Και σεις εισθε σωμα Χριστου και μελη κατα μερος.

А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.

Και αλλους μεν εθεσεν ο Θεος εν τη εκκλησια πρωτον αποστολους, δευτερον προφητας, τριτον διδασκαλους, επειτα θαυματα, επειτα χαρισματα ιαματων, βοηθειας, κυβερνησεις, ειδη γλωσσων.

И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.

Μη παντες ειναι αποστολοι; μη παντες προφηται; μη παντες διδασκαλοι; μη παντες ενεργουσι θαυματα;

Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?

μη παντες εχουσι χαρισματα ιαματων; μη παντες λαλουσι γλωσσας; μη παντες διερμηνευουσι;

Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?

Ζητειτε δε μετα ζηλου τα καλητερα χαρισματα. Και ετι πολυ υπερεχουσαν οδον σας δεικνυω.

Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.