Song of Solomon 2

Ben Şaron çiğdemiyim, Vadilerin zambağıyım.

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Dikenlerin arasında zambak nasılsa Kızların arasında öyledir aşkım.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Orman ağaçları arasında bir elma ağacına benzer Delikanlıların arasında sevgilim. Onun gölgesinde oturmaktan zevk alırım, Tadı damağımda kalır meyvesinin.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Ziyafet evine götürdü beni, Üzerimdeki sancağı aşktı.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Güçlendirin beni üzüm pestiliyle, Canlandırın elmayla, Çünkü aşk hastasıyım ben.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Sol eli başımın altında, Sağ eli sarsın beni.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Dişi ceylanlar, Yabanıl dişi geyikler üstüne Ant içiriyorum size, ey Yeruşalim kızları! Aşkımı ayıltmayasınız, uyandırmayasınız diye, Gönlü hoş olana dek.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

İşte! Sevgilimin sesi! Dağların üzerinden sekerek, Tepelerin üzerinden sıçrayarak geliyor.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Sevgilim ceylana benzer, sanki bir geyik yavrusu. Bakın, duvarımızın ardında duruyor, Pencerelerden bakıyor, Kafeslerden seyrediyor.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Sevgilim şöyle dedi: “Kalk, gel aşkım, güzelim.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Bak, kış geçti, Yağmurların ardı kesildi,

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Çiçekler açtı, Şarkı mevsimi geldi, Kumrular ötüşmeye başladı beldemizde.

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

İncir ağacı ilk meyvesini verdi, Yeşeren asmalar mis gibi kokular saçmakta. Kalk, gel aşkım, güzelim.”

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Kaya kovuklarında, Uçurum kenarlarında gizlenen güvercinim! Boyunu bosunu göster bana, Sesini duyur; Çünkü sesin tatlı, boyun bosun güzeldir.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Yakalayın tilkileri bizim için, Bağları bozan küçük tilkileri; Çünkü bağlarımız yeşerdi.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Sevgilim benimdir, ben de onun, Zambaklar arasında gezinir durur.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Ey sevgilim, gün serinleyip gölgeler uzayana dek, Engebeli dağlar üzerinde bir ceylan gibi, Geyik yavrusu gibi ol!

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.