Psalms 77

Yüksek sesle Tanrı’ya yakarıyorum, Haykırıyorum beni duysun diye.

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Sıkıntılı günümde Rab’be yönelir, Gece hiç durmadan ellerimi açarım, Gönlüm avunmaz bir türlü.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Tanrı’yı anımsayınca inlerim, Düşündükçe içim daralır. Sela

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Açık tutuyorsun göz kapaklarımı, Sıkıntıdan konuşamıyorum.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Geçmiş günleri, Yıllar öncesini düşünüyorum.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Gece ilahilerimi anacağım, Kendi kendimle konuşacağım, İnceden inceye soracağım:

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

“Rab sonsuza dek mi bizi reddedecek? Lütfunu bir daha göstermeyecek mi?

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Sevgisi sonsuza dek mi yok oldu? Sözü geçerli değil mi artık?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Tanrı unuttu mu acımayı? Sevecenliğinin yerini öfke mi aldı?” Sela

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Sonra kendi kendime, “İşte benim derdim bu!” dedim, “Yüceler Yücesi gücünü göstermiyor artık.”

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

RAB’bin işlerini anacağım, Evet, geçmişteki harikalarını anacağım.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Yaptıkları üzerinde derin derin düşüneceğim, Bütün işlerinin üzerinde dikkatle duracağım.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Ey Tanrı, yolun kutsaldır! Hangi ilah Tanrı kadar uludur?

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Harikalar yaratan Tanrı sensin, Halklar arasında gücünü gösterdin.

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Güçlü bileğinle kendi halkını, Yakup ve Yusuf oğullarını kurtardın. Sela

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Sular seni görünce, ey Tanrı, Sular seni görünce çalkalandı, Enginler titredi.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Bulutlar suyunu boşalttı, Gökler gürledi, Her yanda okların uçuştu.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Kasırgada gürleyişin duyuldu, Şimşekler dünyayı aydınlattı, Yer titreyip sarsıldı.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Kendine denizde, Derin sularda yollar açtın, Ama ayak izlerin belli değildi.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Musa ve Harun’un eliyle Halkını bir sürü gibi güttün.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.