Psalms 49

Ey bütün halklar, dinleyin! Kulak verin hepiniz, ey dünyada yaşayanlar,

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Halk çocukları, bey çocukları, Zenginler, yoksullar!

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

Bilgelik dökülecek ağzımdan, Anlayış sağlayacak içimdeki düşünceler,

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

Kulak vereceğim özdeyişlere, Lirle yorumlayacağım bilmecemi.

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Niçin korkayım kötü günlerde Niyeti bozuk düşmanlarım çevremi sarınca?

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Onlar varlıklarına güvenir, Büyük servetleriyle böbürlenirler.

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

Kimse kimsenin hayatının bedelini ödeyemez, Tanrı’ya fidye veremez.

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

Çünkü hayatın fidyesi büyüktür, Kimse ödemeye yeltenmemeli.

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

Böyle olmasa, Sonsuza dek yaşar insan, Mezar yüzü görmez.

за да живее вечно и да не види изтление.

Kuşkusuz herkes biliyor bilgelerin öldüğünü, Aptallarla budalaların yok olduğunu. Mallarını başkalarına bırakıyorlar.

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

Mezarları, sonsuza dek evleri, Kuşaklar boyu konutları olacak, Topraklarına kendi adlarını verseler bile.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Bütün gösterişine karşın geçicidir insan, Ölüp giden hayvanlar gibi.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Budalaların yolu, Onların sözünü onaylayanların sonu budur. Sela

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Sürü gibi ölüler diyarına sürülecekler, Ölüm güdecek onları. Tan ağarınca doğrular onlara egemen olacak, Cesetleri çürüyecek, Ölüler diyarı onlara konut olacak.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Ama Tanrı beni Ölüler diyarının pençesinden kurtaracak Ve yanına alacak. Sela

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Korkma biri zenginleşirse, Evinin görkemi artarsa.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Çünkü ölünce hiçbir şey götüremez, Görkemi onunla mezara gitmez.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Yaşarken kendini mutlu saysa bile, Başarılı olunca övülse bile.

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Atalarının kuşağına katılacak, Onlar ki asla ışık yüzü görmeyecekler.

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

Bütün gösterişine karşın anlayışsızdır insan, Ölüp giden hayvanlar gibi.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.