Psalms 44

Ey Tanrı, kulaklarımızla duyduk, Atalarımız anlattı bize, Neler yaptığını onların gününde, eski günlerde.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Elinle ulusları kovdun, Ama atalarımıza yer verdin; Halkları kırdın, Ama atalarımızın yayılmasını sağladın.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Onlar ülkeyi kılıçla kazanmadılar, Kendi bilekleriyle zafere ulaşmadılar. Senin sağ elin, bileğin, yüzünün ışığı sayesinde oldu bu; Çünkü sen onları sevdin.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Ey Tanrı, kralım sensin, Buyruk ver de Yakup soyu kazansın!

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Senin sayende düşmanlarımızı püskürteceğiz, Senin adınla karşıtlarımızı ezeceğiz.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Çünkü ben yayıma güvenmem, Kılıcım da beni kurtarmaz;

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Ancak sensin bizi düşmanlarımızdan kurtaran, Bizden nefret edenleri utanca boğan.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Her gün Tanrı’yla övünür, Sonsuza dek adına şükran sunarız. Sela

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Ne var ki, reddettin bizi, aşağıladın, Artık ordularımızla savaşa çıkmıyorsun.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Düşman karşısında bizi gerilettin, Bizden tiksinenler bizi soydu.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Kasaplık koyuna çevirdin bizi, Ulusların arasına dağıttın.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Yok pahasına sattın halkını, Üstelik satıştan hiçbir şey kazanmadan.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Bizi komşularımızın yüzkarası, Çevremizdekilerin eğlencesi, alay konusu ettin.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Ulusların diline düşürdün bizi, Gülüyor halklar halimize.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Rezilliğim gün boyu karşımda, Utancımdan yerin dibine geçtim

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Hakaret ve sövgü duya duya, Öç almak isteyen düşman karşısında.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Bütün bunlar başımıza geldi, Yine de seni unutmadık, Antlaşmana ihanet etmedik,

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Döneklik etmedik, Adımlarımız senin yolundan sapmadı.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Oysa sen bizi ezdin, ülkemizi çakalların uğrağı ettin, Üstümüzü koyu karanlıkla örttün.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Eğer Tanrımız’ın adını unutsaydık, Yabancı bir ilaha ellerimizi açsaydık,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Tanrı bunu ortaya çıkarmaz mıydı? Çünkü O yürekteki gizleri bilir.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

[] Senin uğruna her gün öldürülüyoruz, Kasaplık koyun sayılıyoruz.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Uyan, ya Rab! Niçin uyuyorsun? Kalk! Sonsuza dek terk etme bizi!

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Niçin yüzünü gizliyorsun? Neden mazlum halimizi, üzerimizdeki baskıyı unutuyorsun?

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Çünkü yere serildik, Bedenimiz toprağa yapıştı.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Kalk, yardım et bize! Kurtar bizi sevgin uğruna!

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!