Psalms 141

Seni çağırıyorum, ya RAB, yardımıma koş! Sana yakarınca sesime kulak ver!

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

[] Duam önünde yükselen buhur gibi, El açışım akşam sunusu gibi kabul görsün!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Ya RAB, ağzıma bekçi koy, Dudaklarımın kapısını koru!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Yüreğim kötülüğe eğilim göstermesin, Suç işleyenlerin fesadına bulaşmayayım; Onların nefis yemeklerini tatmayayım.

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Doğru insan bana vursa, iyilik sayılır, Azarlasa, başa sürülen yağ gibidir, Başım reddetmez onu. Çünkü duam hep kötülere karşıdır.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Önderleri kayalardan aşağı atılınca, Dinleyecekler tatlı sözlerimi.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Sabanla sürülüp yarılmış toprak gibi, Saçılmış kemiklerimiz ölüler diyarının ağzına.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Ancak gözlerim sende, ey Egemen RAB, Sana sığınıyorum, beni savunmasız bırakma!

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Koru beni kurdukları tuzaktan, Suç işleyenlerin kapanlarından.

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Ben güvenlik içinde geçip giderken, Kendi ağlarına düşsün kötüler.

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!