Psalms 137

Babil ırmakları kıyısında oturup Siyon’u andıkça ağladık;

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Çevredeki kavaklara Lirlerimizi astık.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Çünkü orada bizi tutsak edenler bizden ezgiler, Bize zulmedenler bizden şenlik istiyor, “Siyon ezgilerinden birini okuyun bize!” diyorlardı.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Nasıl okuyabiliriz RAB’bin ezgisini El toprağında?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Ey Yeruşalim, seni unutursam, Sağ elim kurusun.

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Seni anmaz, Yeruşalim’i en büyük sevincimden üstün tutmazsam, Dilim damağıma yapışsın!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Yeruşalim’in düştüğü gün, “Yıkın onu, yıkın temellerine kadar!” Diyen Edomlular’ın tavrını anımsa, ya RAB.

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

[] Ey sen, yıkılası Babil kızı, Bize yaptıklarını Sana ödetecek olana ne mutlu!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Ne mutlu senin yavrularını tutup Kayalarda parçalayacak insana!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!