Psalms 129

Gençliğimden beri bana sık sık saldırdılar; Şimdi söylesin İsrail:

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

“Gençliğimden beri bana sık sık saldırdılar, Ama yenemediler beni.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

Çiftçiler saban sürdüler sırtımda, Upuzun iz bıraktılar.”

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Ama RAB adildir, Kesti kötülerin bağlarını.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Siyon’dan nefret eden herkes Utanç içinde geri çekilsin.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Damlardaki ota, Büyümeden kuruyan ota dönsünler.

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Orakçı avucunu, Demetçi kucağını dolduramaz onunla.

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Yoldan geçenler de, “RAB sizi kutsasın, RAB’bin adıyla sizi kutsarız” demezler.

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!