Psalms 120

Sıkıntıya düşünce RAB’be seslendim; Yanıtladı beni.

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

Ya RAB, kurtar canımı yalancı dudaklardan, Aldatıcı dillerden!

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Ey aldatıcı dil, RAB ne verecek sana, Daha ne verecek?

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Yiğidin sivri oklarıyla Retem çalısından alevli korlar!

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Vay bana, Meşek’te garip kaldım sanki, Kedar çadırları arasında oturdum.

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Fazla kaldım Barıştan nefret edenler arasında.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Ben barış yanlısıyım, Ama söze başladığımda, Onlar savaşa kalkıyor!

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.