Psalms 12

Kurtar beni, ya RAB, sadık kulun kalmadı, Güvenilir insanlar yok oldu.

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

Herkes birbirine yalan söylüyor, Dalkavukluk, ikiyüzlülük ediyor.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

Sustursun RAB dalkavukların ağzını, Büyüklenen dilleri.

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

Onlar ki, “Dilimizle kazanırız, Dudaklarımız emrimizde, Kim bize efendilik edebilir?” derler.

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

“Şimdi kalkacağım” diyor RAB, “Çünkü mazlumlar eziliyor, Yoksullar inliyor, Özledikleri kurtuluşu vereceğim onlara.”

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

RAB’bin sözleri pak sözlerdir; Toprak ocakta eritilmiş, Yedi kez arıtılmış gümüşe benzer.

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

Sen onları koru, ya RAB, Bu kötü kuşaktan hep uzak tut!

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

İnsanlar arasında alçaklık rağbet görünce, Kötüler her yanda dolaşır oldu.

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.