Proverbs 14

Bilge kadın evini yapar, Ahmak kadın evini kendi eliyle yıkar.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Doğru yolda yürüyen, RAB’den korkar, Yoldan sapan, RAB’bi hor görür.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Ahmağın sözleri sırtına kötektir, Ama bilgenin dudakları kendisini korur.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Öküz yoksa yemlik boş kalır, Çünkü bol ürünü sağlayan öküzün gücüdür.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Güvenilir tanık yalan söylemez, Yalancı tanıksa yalan solur.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Alaycı bilgeliği arasa da bulamaz, Akıllı içinse bilgi edinmek kolaydır.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Akılsız kişiden uzak dur, Çünkü sana öğretecek bir şeyi yok.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

İhtiyatlı kişinin bilgeliği, ne yapacağını bilmektir, Akılsızların ahmaklığıysa aldanmaktır.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Ahmaklar suç sunusuyla alay eder, Dürüstler ise iyi niyetlidir.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Yürek kendi acısını bilir, Sevinciniyse kimse paylaşmaz.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Kötü kişinin evi yerle bir edilecek, Doğru kişinin konutuysa bayındır olacak.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

[] Öyle yol var ki, insana düz gibi görünür, Ama sonu ölümdür.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Gülerken bile yürek sızlayabilir, Sevinç bitince acı yine görünebilir.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Yüreği dönek olan tuttuğu yolun, İyi kişi de yaptıklarının ödülünü alacaktır.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Saf kişi her söze inanır, İhtiyatlı olansa attığı her adımı hesaplar.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Bilge kişi korktuğu için kötülükten uzaklaşır, Akılsızsa büyüklük taslayıp kendine güvenir.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Çabuk öfkelenen ahmakça davranır, Düzenbazdan herkes nefret eder.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Saf kişilerin mirası akılsızlıktır, İhtiyatlı kişilerin tacı ise bilgidir.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Alçaklar iyilerin önünde, Kötüler doğruların kapısında eğilirler.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Komşusu bile yoksulu sevmez, Oysa zenginin dostu çoktur.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Komşuyu hor görmek günahtır, Ne mutlu mazluma lütfedene!

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Kötülük tasarlayan yolunu şaşırmaz mı? Oysa iyilik tasarlayan sevgi ve sadakat kazanır.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Her emek kazanç getirir, Ama boş lakırdı yoksulluğa götürür.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Bilgelerin tacı servetleridir, Akılsızlarsa ahmaklıklarıyla tanınır.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Dürüst tanık can kurtarır, Yalancı tanık aldatıcıdır.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

RAB’den korkan tam güvenliktedir, RAB onun çocuklarına da sığınak olacaktır.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

RAB korkusu yaşam kaynağıdır, İnsanı ölüm tuzaklarından uzaklaştırır.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Kralın yüceliği halkının çokluğuna bağlıdır, Halk yok olursa hükümdar da mahvolur.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Geç öfkelenen akıllıdır, Çabuk sinirlenen ahmaklığını gösterir.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Huzurlu yürek bedenin yaşam kaynağıdır, Hırs ise insanı için için yer bitirir.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Muhtacı ezen, Yaradanı’nı hor görüyor demektir. Yoksula acıyansa Yaradan’ı yüceltir.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Kötü kişi uğradığı felaketle yıkılır, Doğru insanın ölümde bile sığınacak yeri var.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Bilgelik akıllı kişinin yüreğinde barınır, Akılsızlar arasında bile kendini belli eder.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Doğruluk bir ulusu yüceltir, Oysa günah herhangi bir halk için utançtır.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Kral sağduyulu kulunu beğenir, Utanç getirene öfkelenir.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.