Job 5

“Haydi çağır, seni yanıtlayan çıkacak mı? Meleklerin hangisine yöneleceksin?

Извикай сега — има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

Aptalı üzüntü öldürür, Budalayı kıskançlık bitirir.

Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

Ben aptalın kök saldığını görünce, Hemen yurduna lanet ettim.

Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.

Çocukları güvenlikten uzak, Mahkeme kapısında ezilir, Savunan çıkmaz.

Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

Ürününü açlar yer, Dikenler arasındakini bile toplarlar; Mallarını susamışlar yutmak ister.

Гладният изяжда жетвата им и през тръните я граби; грабител поглъща имота им.

Çünkü dert topraktan çıkmaz, Sıkıntı yerden bitmez.

Защото бедствието не идва от пръстта, нито печалта пониква от земята;

Havaya uçuşan kıvılcımlar gibi Sıkıntı çekmek için doğar insan.

но човек се ражда за печал, както искрите нагоре хвърчат.

“Oysa ben Tanrı’ya yönelir, Davamı O’na bırakırdım.

Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

Anlayamadığımız büyük işler, Sayısız şaşılası işler yapan O’dur.

който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.

Yeryüzüne yağmur yağdırır, Tarlalara sular gönderir.

Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.

Düşkünleri yükseltir, Yaslıları esenliğe çıkarır.

Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.

Kurnazların oyununu bozar, Düzenlerini gerçekleştiremesinler diye.

Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.

[] Bilgeleri kurnazlıklarında yakalar, Düzenbazların oyunu son bulur.

Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

Gündüz karanlığa toslar, Öğlen, geceymiş gibi el yordamıyla ararlar.

Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

Yoksulu onların kılıç gibi ağzından Ve güçlünün elinden O kurtarır.

Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.

Yoksul umutlanır, Haksızlık ağzını kapar.

Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.

[] “İşte, ne mutlu Tanrı’nın eğittiği insana! Bu yüzden Her Şeye Gücü Yeten’in yola getirişini küçümseme.

Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.

Çünkü O hem yaralar hem sarar, O incitir, ama elleri sağaltır.

Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.

Altı kez sıkıntıya düşsen seni kurtarır, Yedinci kez de sana zarar vermez.

В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

Kıtlıkta ölümden, Savaşta kılıçtan seni O koruyacak.

В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

Kamçılayan dillerden uzak kalacak, Yıkım gelince korkmayacaksın.

Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.

Yıkıma, açlığa gülüp geçecek, Yabanıl hayvanlardan ürkmeyeceksin.

Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.

Çünkü tarladaki taşlarla anlaşacaksın, Yabanıl hayvanlar seninle barışacak.

Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.

Çadırının güvenlik içinde olduğunu bilecek, Yurdunu yoklayınca eksik bulmayacaksın.

И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.

Çocuklarının çoğalacağını bileceksin, Soyun ot gibi bitecek.

Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти — като земната трева.

Zamanında toplanan demetler gibi, Mezara dinç gireceksin.

Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

“İşte araştırdık, doğrudur, Onun için bunu dinle ve belle.”

Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.