Ecclesiastes 10

Ölü sinekler attarın ıtırını kokutur. Biraz aptallık da bilgeliği ve saygınlığı bastırır.

Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

Bilgenin yüreği hep doğruya eğilimlidir, Akılsızın ise, hep yanlışa.

Разумът на мъдрия е в десницата му, а разума на безумния — в левицата му.

Yolda yürürken bile akılsızın aklı kıttır, Akılsız olduğunu herkese gösterir.

Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

Yöneticinin öfkesi sana karşı alevlenirse, Yerinden ayrılma; Çünkü serinkanlılık büyük yanlışları bastırır.

Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

Güneşin altında gördüğüm bir haksızlık var, Yöneticiden kaynaklanan bir yanlışı andırıyor:

Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля —

Zenginler düşük makamlarda otururken, Aptallar yüksek makamlara atanıyor.

безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

Köleleri at sırtında, Önderleri yerde köleler gibi yürürken gördüm.

Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

[] Çukur kazan içine kendi düşer, Duvarda gedik açanı yılan sokar.

Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

Taş çıkaran taştan incinir, Odun yaran tehlikeye girer.

Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

Balta körse, ağzı bilenmemişse, Daha çok güç gerektirir; Ama bilgelik başarı doğurur.

Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

Yılan büyü yapılmadan önce sokarsa, Büyücünün yararı olmaz.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

Bilgenin ağzından çıkan sözler benimsenir, Oysa akılsız kendi ağzıyla yıkımına yol açar.

Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

Sözünün başı aptallık, Sonu zırdeliliktir.

началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

Akılsız konuştukça konuşur. Kimse ne olacağını bilmez. Kim ona kendisinden sonra ne olacağını bildirebilir?

Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

Akılsızın emeği kendini öylesine yıpratır ki, Kente bile nasıl gideceğini bilemez.

Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

Kralın bir çocuksa, Önderlerin sabah şölen veriyorsa, vay sana, ey ülke!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

Kralın soyluysa, Önderlerin sarhoşluk için değil Güçlenmek için vaktinde yemek yiyorsa, ne mutlu sana, ey ülke!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме — за укрепване, а не за напиване!

Tembellikten dam çöker, Miskinlikten çatı akar.

От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

Şölen eğlenmek için yapılır, Şarap yaşama sevinç katar, Paraysa her ihtiyacı karşılar.

Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

İçinden bile krala sövme, Yatak odanda zengine lanet etme, Çünkü gökte uçan kuşlar haber taşır, Kanatlı varlıklar söylediğini aktarır.

Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.