Ecclesiastes 1

Bunlar Yeruşalim’de krallık yapan Davut oğlu Vaiz’in sözleridir:

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

“Her şey boş, bomboş, bomboş!” diyor Vaiz.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Ne kazancı var insanın Güneşin altında harcadığı onca emekten?

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Kuşaklar gelir, kuşaklar geçer, Ama dünya sonsuza dek kalır.

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Güneş doğar, güneş batar, Hep doğduğu yere koşar.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Rüzgar güneye gider, kuzeye döner, Döne döne eserek Hep aynı yolu izler.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Bütün ırmaklar denize akar, Yine de deniz dolmaz. Irmaklar hep çıktıkları yere döner.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Her şey yorucu, Sözcüklerle anlatılamayacak kadar. Göz görmekle doymuyor, Kulak işitmekle dolmuyor.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Önce ne olduysa, yine olacak. Önce ne yapıldıysa, yine yapılacak. Güneşin altında yeni bir şey yok.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Var mı kimsenin, “Bak bu yeni!” diyebileceği bir şey? Her şey çoktan, bizden yıllar önce de vardı.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Geçmiş kuşaklar anımsanmıyor, Gelecek kuşaklar da kendilerinden sonra gelenlerce anımsanmayacak.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Ben Vaiz, Yeruşalim’de İsrail kralıyken

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

kendimi göklerin altında yapılan her şeyi bilgece araştırıp incelemeye adadım. Tanrı’nın uğraşsınlar diye insanlara verdiği çetin bir zahmettir bu.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Güneşin altında yapılan bütün işleri gördüm; hepsi boştur, rüzgarı kovalamaya kalkışmaktır!

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Eğri olan doğrultulamaz, eksik olan sayılamaz.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

[] Kendi kendime, “İşte, bilgeliğimi benden önce Yeruşalim’de krallık yapan herkesten çok artırdım” dedim, “Alabildiğine bilgi ve bilgelik edindim.”

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Kendimi bilgi ve bilgeliği, deliliği ve akılsızlığı anlamaya adadım. Gördüm ki, bu da yalnızca rüzgarı kovalamaya kalkışmakmış.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Çünkü çok bilgelik çok keder doğurur, bilgi arttıkça acı da artar.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.