Lamentations 2

 Huru höljer icke Herren genom sin vrede      dottern Sion i mörker!  Från himmelen ned till jorden kastade han      Israels härlighet.  Han vårdade sig icke om sin fotapall      på sin vredes dag.1 Krön. 28,2. Ps 132,7.

Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!

 Utan skonsamhet fördärvade Herren      alla Jakobs boningar;  i sin förgrymmelse bröt han ned      dottern Judas fästen,  ja, han slog dem till jorden, han oskärade      riket och dess furstar.

Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.

 I sin vredes glöd högg han av      vart Israels horn;  han höll sin högra hand tillbaka,      när fienden kom.  Jakob förbrände han lik en lågande eld,      som förtär allt runt omkring.

В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.

 Han spände sin båge såsom en fiende,      med sin högra hand stod han fram såsom en ovän  och dräpte alla som voro våra ögons lust.  Över dottern Sions hydda utgöt han      sin vrede såsom en eld.Ps. 7,13.

Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си.

 Herren kom såsom en fiende      och fördärvade Israel,  han fördärvade alla dess palats,      han förstörde dess fästen;  så hopade han över dottern Juda      jämmer på jämmer.

Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.

 Och han bröt ned sin hydda såsom en trädgård,      han förstörde sin högtidsplats.  Både högtid och sabbat lät HERREN      bliva förgätna i Sion,  och i sin vredes förgrymmelse försköt han      både konung och präst.

И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

 Herren förkastade sitt altare,      han gav sin helgedom till spillo.  Murarna omkring hennes palatser      gav han i fiendernas hand.  De hovo upp rop i HERRENS hus      såsom på en högtidsdag.

Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.

 HERREN hade beslutit att förstöra      dottern Sions murar;  han spände mätsnöret till att fördärva      och drog sin hand ej tillbaka.  Han lät sorg komma över vallar och murar;      förfallna ligga de nu alla.2 Kon. 21,13. Jes. 34,11. Sak. 1,16.

Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.

 Hennes portar sjönko ned i jorden,      han bräckte och krossade hennes bommar.  Hennes konung och furstar leva bland hedningar,      ingen lag finnes mer;  hennes profeter undfå ej heller      någon syn från HERREN.Ps. 74,9.

Портите й потънаха в земята, Той сломи и строши резетата й. Царят й и първенците й са сред езичниците, закон няма вече и пророците й не получават видение от ГОСПОДА.

 Dottern Sions äldste sitta där      stumma på jorden,  de hava strött stoft på sina huvuden      och höljt sig i sorgdräkt;  Jerusalems jungfrur      sänka sina huvuden mot jorden.

Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.

 Mina ögon äro förtärda av gråt,      mitt innersta är upprört,  min lever är såsom utgjuten på jorden      för dottern mitt folks skada;  ty barn och spenabarn försmäkta      på gatorna i staden.Klag. 1,20.

Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

 De ropa till sina mödrar:      »Var få vi bröd och vin?»  Ty försmäktande ligga de såsom slagna      på gatorna i staden;  ja, de uppgiva sin anda      i sina mödrars famn.

Казват на майките си: Къде има жито и вино? — докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им.

 Vad jämförligt skall jag framlägga för dig,      du dotter Jerusalem?  Vilket liknande öde kan jag draga fram till din tröst,      du jungfru dotter Sion?  Din skada är ju stor såsom ett hav;      vem kan hela dig?

Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето — кой може да те изцели?

 Dina profeters syner      voro falskhet och flärd,  de blottade icke för dig din missgärning,      så att du kunde bliva upprättad;  de utsagor de förkunnade för dig      voro falskhet och förförelse.Jer. 2,8. 5,31. 14,14. 23,16. 27,14. 29,9. Hes. 13,2 f.

Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.

 Alla vägfarande slå ihop händerna,      dig till hån;  de vissla och skaka huvudet      åt dottern Jerusalem:  »Är detta den stad som man kallade 'skönhetens fullhet',      'hela jordens fröjd'?»Job 27,28. Ps. 48,3. 5O,2.

Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?

 Alla dina fiender ia upp      munnen emot dig,  de vissla och bita samman tänderna,      de säga: »Vi hava fördärvat henne.  Ja, detta är den dag som vi bidade efter;      nu hava vi upplevat och sett den.»Ps. 22,14. Klag. 3,46.

Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!

 HERREN har gjort vad han hade beslutit,      han har fullbordat sitt ord,  vad han för länge sedan hade förordnat;      han har brutit ned utan förskoning.  Och han har låtit fienden glädjas över dig,      han har upphöjt dina ovänners horn.3 Mos. 26,14 f. 5 Mos. 28,15 f.

ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.

 Deras hjärtan ropa till Herren.      Du dottern Sions mur,  låt dina tårar rinna som en bäck,      både dag och natt;  låt dig icke förtröttas,      unna ditt öga ingen ro.

Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!

 Stå upp, ropa högt i natten,      när dess väkter begynna,  utgjut ditt hjärta såsom vatten      inför Herrens ansikte;  lyft upp till honom dina händer      för dina barns liv,  ty de försmäkta av hunger      i alla gators hörn.Ps. 62,9.

Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.

 Se, HERRE, och akta på      vem du så har hemsökt.  Skola då kvinnor nödgas äta sin livsfrukt,      barnen som de hava burit i sin famn?  Skall man i Herrens helgedom      dräpa präster och profeter?3 Mos. 26,29. 5 Mos. 28,53 f. Jer. 19,9. Klag. 4,10.

Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?

 På jorden, ute på gatorna, ligga de,      både unga och gamla;  mina jungfrur och mina unga män      hava fallit för svärd.  Du dräpte på din vredes dag,      du slaktade utan förskoning.

Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.

 Såsom till en högtidsdag kallade du samman mot mig      förskräckelser ifrån alla sidor;  och på HERRENS vredes dag fanns ingen      som blev räddad och slapp undan.  Dem som jag hade burit i min famn och fostrat,      dem förgjorde min fiende.Klag. 1,15.

Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.