Psalms 44

Al Músico principal: de los hijos de Coré: Masquil. OH Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado, La obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Tú con tu mano echaste las gentes, y los plantaste á ellos; Afligiste los pueblos, y los arrojaste.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Porque no se apoderaron de la tierra por su espada, Ni su brazo los libró; Sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, Porque te complaciste en ellos.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Tú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes á Jacob.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Por medio de ti sacudiremos á nuestros enemigos: En tu nombre atropellaremos á nuestros adversarios.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Porque no confiaré en mi arco, Ni mi espada me salvará.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Pues tú nos has guardado de nuestros enemigos, Y has avergonzado á los que nos aborrecían.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

En Dios nos gloriaremos todo tiempo, Y para siempre loaremos tu nombre. (Selah.)

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Empero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; Y no sales en nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Nos hiciste retroceder del enemigo, Y saqueáronnos para sí los que nos aborrecían.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Pusístenos como á ovejas para comida, Y esparcístenos entre las gentes.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Has vendido tu pueblo de balde, Y no pujaste en sus precios.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Pusístenos por vergüenza á nuestros vecinos, Por escarnio y por burla á los que nos rodean.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Pusístenos por proverbio entre las gentes, Por movimiento de cabeza en los pueblos.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Cada día mi vergüenza está delante de mí, Y cúbreme la confusión de mi rostro,

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Por la voz del que me vitupera y deshonra, Por razón del enemigo y del que se venga.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; Y no hemos faltado á tu pacto.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

Cuando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, Y nos cubriste con sombra de muerte,

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Si nos hubiésemos olvidado del nombre de nuestro Dios, Ó alzado nuestras manos á dios ajeno,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

¿No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Empero por tu causa nos matan cada día; Somos tenidos como ovejas para el matadero.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Despierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no te alejes para siempre.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

¿Por qué escondes tu rostro, Y te olvidas de nuestra aflicción, y de la opresión nuestra?

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Porque nuestra alma está agobiada hasta el polvo: Nuestro vientre está pegado con la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Levántate para ayudarnos, Y redímenos por tu misericordia.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!