Psalms 102

Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de JEHOVÁ derramare su lamento. JEHOVÁ, oye mi oración, Y venga mi clamor á ti.

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia Inclina á mí tu oído; El día que te invocare, apresúrate á responderme.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Porque mis días se han consumido como humo; Y mis huesos cual tizón están quemados.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; Por lo cual me olvidé de comer mi pan.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Por la voz de mi gemido Mis huesos se han pegado á mi carne.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Soy semejante al pelícano del desierto; Soy como el búho de las soledades.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Velo, y soy Como el pájaro solitario sobre el tejado.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Cada día me afrentan mis enemigos; Los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Por lo que como la ceniza á manera de pan, Y mi bebida mezclo con lloro,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Á causa de tu enojo y de tu ira; Pues me alzaste, y me has arrojado.

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Mis días son como la sombra que se va; Y heme secado como la hierba.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Mas tú, JEHOVÁ, permanecerás para siempre, Y tu memoria para generación y generación.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; Porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Porque tus siervos aman sus piedras, Y del polvo de ella tienen compasión.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Entonces temerán las gentes el nombre de JEHOVÁ, Y todos los reyes de la tierra tu gloria;

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Por cuanto JEHOVÁ habrá edificado á Sión, Y en su gloria será visto;

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Habrá mirado á la oración de los solitarios, Y no habrá desechado el ruego de ellos.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Escribirse ha esto para la generación venidera: Y el pueblo que se criará, alabará á JAH.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Porque miró de lo alto de su santuario; JEHOVÁ miró de los cielos á la tierra,

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Para oír el gemido de los presos, Para soltar á los sentenciados á muerte;

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

Porque cuenten en Sión el nombre de JEHOVÁ, Y su alabanza en Jerusalem,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

Cuando los pueblos se congregaren en uno, Y los reinos, para servir á JEHOVÁ.

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Él afligió mi fuerza en el camino; Acortó mis días.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: Por generación de generaciones son tus años.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Tú fundaste la tierra antiguamente, Y los cielos son obra de tus manos.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Ellos perecerán, y tú permanecerás; Y todos ellos como un vestido se envejecerán; Como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Mas tú eres el mismo, Y tus años no se acabarán.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Los hijos de tus siervos habitarán, Y su simiente será afirmada delante de ti.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.