Proverbs 17

MEJOR es un bocado seco, y en paz, Que la casa de contienda llena de víctimas.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, Y entre los hermanos partirá la herencia.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

El crisol para la plata, y la hornaza para el oro: Mas JEHOVÁ prueba los corazones.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

El malo está atento al labio inicuo; Y el mentiroso escucha á la lengua detractora.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

El que escarnece al pobre, afrenta á su Hacedor: Y el que se alegra en la calamidad, no quedará sin castigo.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Corona de los viejos son los hijos de los hijos; Y la honra de los hijos, sus padres.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

No conviene al necio la altilocuencia: ¡Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Piedra preciosa es el cohecho en ojos de sus dueños: Á donde quiera que se vuelve, da prosperidad.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

El que cubre la prevaricación, busca amistad: Mas el que reitera la palabra, aparta al amigo.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Aprovecha la reprensión en el entendido, Más que si cien veces hiriese en el necio.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

El rebelde no busca sino mal; Y mensajero cruel será contra él enviado.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Mejor es se encuentre un hombre con una osa á la cual han robado sus cachorros, Que con un fatuo en su necedad.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

El que da mal por bien, No se apartará el mal de su casa.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

El que comienza la pendencia es como quien suelta las aguas: Deja pues la porfía, antes que se enmarañe.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

El que justifica al impío, y el que condena al justo, Ambos á dos son abominación á JEHOVÁ.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, No teniendo entendimiento?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

En todo tiempo ama el amigo; Y el hermano para la angustia es nacido.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

El hombre falto de entendimiento toca la mano, Fiando á otro delante de su amigo.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

La prevaricación ama el que ama pleito; Y el que alza su portada, quebrantamiento busca.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

El perverso de corazón nunca hallará bien: Y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

El que engendra al necio, para su tristeza lo engendra: Y el padre del fatuo no se alegrará.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

El corazón alegre produce buena disposición: Mas el espíritu triste seca los huesos.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

El impío toma dádiva del seno Para pervertir las sendas del derecho.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

En el rostro del entendido aparece la sabiduría: Mas los ojos del necio vagan hasta el cabo de la tierra.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

El hijo necio es enojo á su padre, Y amargura á la que lo engendró.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni herir á los príncipes que hacen lo recto.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Detiene sus dichos el que tiene sabiduría: De prudente espíritu es el hombre entendido.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Aun el necio cuando calla, es contado por sabio: El que cierra sus labios es entendido.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.