1. Home
  2. Pair
  3. SpaRV
  4. BulVeren
  5. Prov.14

Proverbs 14

14:1
LA mujer sabia edifica su casa: Mas la necia con sus manos la derriba.
Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.
14:2
El que camina en su rectitud teme á JEHOVÁ: Mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.
Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.
14:3
En la boca del necio está la vara de la soberbia: Mas los labios de los sabios los guardarán.
В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.
14:4
Sin bueyes el granero está limpio: Mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.
Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.
14:5
El testigo verdadero no mentirá: Mas el testigo falso hablará mentiras.
Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.
14:6
Busca el escarnecedor la sabiduría, y no la halla: Mas la sabiduría al hombre entendido es fácil.
Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.
14:7
Vete de delante del hombre necio, Porque en él no advertirás labios de ciencia.
Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.
14:8
La ciencia del cuerdo es entender su camino: Mas la indiscreción de los necios es engaño.
Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.
14:9
Los necios se mofan del pecado: Mas entre los rectos hay favor.
Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.
14:10
El corazón conoce la amargura de su alma; Y extraño no se entrometerá en su alegría.
Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.
14:11
La casa de los impíos será asolada: Mas florecerá la tienda de los rectos.
Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.
14:12
Hay camino que al hombre parece derecho; Empero su fin son caminos de muerte.
Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.
14:13
Aun en la risa tendrá dolor el corazón; Y el término de la alegría es congoja.
Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.
14:14
De sus caminos será harto el apartado de razón: Y el hombre de bien estará contento del suyo.
Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.
14:15
El simple cree á toda palabra: Mas el avisado entiende sus pasos.
Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.
14:16
El sabio teme, y se aparta del mal: Mas el necio se arrebata, y confía.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.
14:17
El que presto se enoja, hará locura: Y el hombre malicioso será aborrecido.
Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.
14:18
Los simples heredarán necedad: Mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.
Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
14:19
Los malos se inclinarán delante de los buenos, Y los impíos á las puertas del justo.
Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.
14:20
El pobre es odioso aun á su amigo: Pero muchos son los que aman al rico.
Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
14:21
Peca el que menosprecia á su prójimo: Mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.
Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
14:22
¿No yerran los que piensan mal? Misericordia empero y verdad alcanzarán los que piensan bien.
Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
14:23
En toda labor hay fruto: Mas la palabra de los labios solamente empobrece.
Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
14:24
Las riquezas de los sabios son su corona: Mas es infatuación la insensatez de los necios.
Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
14:25
El testigo verdadero libra las almas: Mas el engañoso hablará mentiras.
Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
14:26
En el temor de JEHOVÁ está la fuerte confianza; Y esperanza tendrán sus hijos.
В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.
14:27
El temor de JEHOVÁ es manantial de vida, Para apartarse de los lazos de la muerte.
Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.
14:28
En la multitud de pueblo está la gloria del rey: Y en la falta de pueblo la flaqueza del príncipe.
В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.
14:29
El que tarde se aira, es grande de entendimiento: Mas el corto de espíritu engrandece el desatino.
Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.
14:30
El corazón apacible es vida de las carnes: Mas la envidia, pudrimiento de huesos.
Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
14:31
El que oprime al pobre, afrenta á su Hacedor: Mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.
Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.
14:32
Por su maldad será lanzado el impío: Mas el justo en su muerte tiene esperanza.
Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.
14:33
En el corazón del cuerdo reposa la sabiduría; Y es conocida en medio de los necios.
Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.
14:34
La justicia engrandece la nación: Mas el pecado es afrenta de las naciones.
Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.
14:35
La benevolencia del rey es para con el ministro entendido: Mas su enojo contra el que lo avergüenza.
Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

© bibleglot.com