Numbers 11

Y ACONTECIÓ que el pueblo se quejó á oídos de JEHOVÁ: y oyólo JEHOVÁ, y enardecióse su furor, y encendióse en ellos fuego de JEHOVÁ y consumió el un cabo del campo.

И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана.

Entonces el pueblo dió voces á Moisés, y Moisés oró á JEHOVÁ, y soterróse el fuego.

Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана.

Y llamó á aquel lugar Taberah; porque el fuego de JEHOVÁ se encendió en ellos.

И онова място се нарече Тавера, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях.

Y el vulgo que había en medio tuvo un vivo deseo, y volvieron, y aun lloraron los hijos de Israel, y dijeron: ¡Quién nos diera á comer carne!

И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

Nos acordamos del pescado que comíamos en Egipto de balde, de los cohombros, y de los melones, y de los puerros, y de las cebollas, y de los ajos:

Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;

Y ahora nuestra alma se seca; que nada sino maná ven nuestros ojos.

а сега душата ни е изсъхнала — нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна!

Y era el maná como semilla de culantro, y su color como color de bdelio.

А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола.

Derramábase el pueblo, y recogían, y molían en molinos, ó majaban en morteros, y lo cocían en caldera, ó hacían de él tortas: y su sabor era como sabor de aceite nuevo.

И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът й беше като вкус на пити, пържени в масло.

Y cuando descendía el rocío sobre el real de noche, el maná descendía de sobre él.

Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна.

Y oyó Moisés al pueblo, que lloraba por sus familias, cada uno á la puerta de su tienda: y el furor de JEHOVÁ se encendió en gran manera; también pareció mal á Moisés.

И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей.

Y dijo Moisés á JEHOVÁ: ¿Por qué has hecho mal á tu siervo? ¿y por qué no he hallado gracia en tus ojos, que has puesto la carga de todo este pueblo sobre mi?

И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ?

¿Concebí yo á todo este pueblo? ¿engendrélo yo, para que me digas: Llévalo en tu seno, como lleva la que cría al que mama, á la tierra de la cual juraste á sus padres?

Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им?

¿De donde tengo yo carne para dar á todo este pueblo? porque lloran á mí, diciendo: Danos carne que comamos.

Откъде у мен месо да дам на целия този народ! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем!

No puedo yo solo soportar á todo este pueblo, que me es pesado en demasía.

Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

Y si así lo haces tú conmigo, yo te ruego que me des muerte, si he hallado gracia en tus ojos; y que yo no vea mi mal.

Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си!

Entonces JEHOVÁ dijo á Moisés: Júntame setenta varones de los ancianos de Israel, que tu sabes que son ancianos del pueblo y sus principales; y tráelos á la puerta del tabernáculo del testimonio, y esperen allí contigo.

И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

Y yo descenderé y hablaré allí contigo; y tomaré del espíritu que está en ti, y pondré en ellos; y llevarán contigo la carga del pueblo, y no la llevarás tú solo.

И Аз ще сляза и ще говоря там с теб, и ще взема от Духа, който е на теб, и ще сложа на тях, за да носят товара на народа заедно с теб, за да не го носиш ти сам.

Empero dirás al pueblo: Santificaos para mañana, y comeréis carne: pues que habéis llorado en oídos de JEHOVÁ, diciendo: ¡Quién nos diera á comer carne! ¡cierto mejor nos iba en Egipto! JEHOVÁ, pues, os dará carne, y comeréis.

И кажи на народа: Осветете се за утре и ще ядете месо, защото плакахте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем, защото добре ни беше в Египет! Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете.

No comeréis un día, ni dos días, ni cinco días, ni diez días, ni veinte días;

Няма да ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

Sino hasta un mes de tiempo, hasta que os salga por las narices, y os sea en aborrecimiento: por cuanto menospreciasteis á JEHOVÁ que está en medio de vosotros, y llorasteis delante de él, diciendo: ¿Para qué salimos acá de Egipto?

а цял месец, докато ви излезе от носа и ви втръсне, защото презряхте ГОСПОДА, който е между вас, и плакахте пред Него, и казвахте: Защо излязохме от Египет?

Entonces dijo Moisés: Seiscientos mil de á pie es el pueblo en medio del cual yo estoy; y tú dices: Les daré carne, y comerán el tiempo de un mes.

И Мойсей каза: Народът, сред който съм, е шестстотин хиляди души пешаци, а Ти казваш: Ще им дам да ядат месо цял месец.

¿Se han de degollar para ellos ovejas y bueyes que les basten? ¿ó se juntarán para ellos todos los peces de la mar para que tengan abasto?

Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни, или да им се съберат всичките риби на морето, за да им бъдат достатъчни?

Entonces JEHOVÁ respondió á Moisés: ¿Hase acortado la mano de JEHOVÁ? ahora verás si te sucede mi dicho, ó no.

А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не.

Y salió Moisés, y dijo al pueblo las palabras de JEHOVÁ: y juntó los setenta varones de los ancianos del pueblo, é hízolos estar alrededor del tabernáculo.

И така, Мойсей излезе и каза на народа думите на ГОСПОДА. И събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

Entonces JEHOVÁ descendió en la nube, y hablóle; y tomó del espíritu que estaba en él, y púsolo en los setenta varones ancianos; y fué que, cuando posó sobre ellos el espíritu, profetizaron, y no cesaron.

Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха, но не повториха.

Y habían quedado en el campo dos varones, llamado el uno Eldad y el otro Medad, sobre los cuales también reposó el espíritu: estaban éstos entre los escritos, mas no habían salido al tabernáculo; y profetizaron en el campo.

Но двама от мъжете бяха останали в стана. Името на единия от тях беше Елдад, а името на другия — Модад. И на тях дойде Духът; те бяха от записаните, но не бяха излезли при шатъра и пророкуваха в стана.

Y corrió un mozo, y dió aviso á Moisés, y dijo: Eldad y Medad profetizan en el campo.

И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: Елдад и Модад пророкуват в стана.

Entonces respondió Josué hijo de Nun, ministro de Moisés, uno de sus mancebos, y dijo: Señor mío Moisés, impídelos.

И Иисус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: Господарю мой, Мойсей, забрани им!

Y Moisés le respondió: ¿Tienes tú celos por mí? mas ojalá que todo el pueblo de JEHOVÁ fuesen profetas, que JEHOVÁ pusiera su espíritu sobre ellos.

А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях!

Y recogióse Moisés al campo, él y los ancianos de Israel.

И Мойсей се оттегли в стана, той и израилевите старейшини.

Y salió un viento de JEHOVÁ, y trajo codornices de la mar, y dejólas sobre el real, un día de camino de la una parte, y un día de camino de la otra, en derredor del campo, y casi dos codos sobre la haz de la tierra.

Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята.

Entonces el pueblo estuvo levantado todo aquel día, y toda la noche, y todo el día siguiente, y recogiéronse codornices: el que menos, recogió diez montones; y las tendieron para sí á lo largo en derredor del campo.

Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана.

Aun estaba la carne entre los dientes de ellos, antes que fuese mascada, cuando el furor de JEHOVÁ se encendió en el pueblo, é hirió JEHOVÁ al pueblo con una muy grande plaga.

А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва.

Y llamó el nombre de aquel lugar Kibroth-hattaavah, por cuanto allí sepultaron al pueblo codicioso.

И нарекоха това място Киврот-Атаава, защото там беше погребан лакомият народ.

De Kibroth-hattaavah movió el pueblo á Haseroth, y pararon en Haseroth.

А от Киврот-Атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.