Matthew 13

Y AQUEL día, saliendo Jesús de casa, se sentó junto á la mar.

В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

Y se allegaron á él muchas gentes; y entrándose él en el barco, se sentó, y toda la gente estaba á la ribera.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

Y les habló muchas cosas por parábolas, diciendo: He aquí el que sembraba salió á sembrar.

И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

Y sembrando, parte de la simiente cayó junto al camino; y vinieron las aves, y la comieron.

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Y parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y nació luego, porque no tenía profundidad de tierra:

А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

Mas en saliendo el sol, se quemó; y secóse, porque no tenía raíz.

а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Y parte cayó en espinas; y las espinas crecieron, y la ahogaron.

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

Y parte cayó en buena tierra, y dió fruto, cuál á ciento, cuál á sesenta, y cuál á treinta.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Quien tiene oídos para oír, oiga.

Който има уши (да слуша), нека слуша.

Entonces, llegándose los discípulos, le dijeron: ¿Por qué les hablas por parábolas?

Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

Y él respondiendo, les dijo: Por que á vosotros es concedido saber los misterios del reino de los cielos; mas á ellos no es concedido.

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Porque á cualquiera que tiene, se le dará, y tendrá más; pero al que no tiene, aun lo que tiene le será quitado.

Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Por eso les hablo por parábolas; porque viendo no ven, y oyendo no oyen, ni entienden.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

De manera que se cumple en ellos la profecía de Isaías, que dice: De oído oiréis, y no entenderéis; Y viendo veréis, y no miraréis.

В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

Porque el corazón de este pueblo está engrosado, Y de los oídos oyen pesadamente, Y de sus ojos guiñan: Para que no vean de los ojos, Y oigan de los oídos, Y del corazón entiendan, Y se conviertan, Y yo los sane.

Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

Mas bienaventurados vuestros ojos, porque ven; y vuestros oídos, porque oyen.

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

Porque de cierto os digo, que muchos profetas y justos desearon ver lo que veis, y no lo vieron: y oír lo que oís, y no lo oyeron.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Oíd, pues, vosotros la parábola del que siembra:

И така, вие чуйте притчата за сеяча.

Oyendo cualquiera la palabra del reino, y no entendiéndola, viene el malo, y arrebata lo que fué sembrado en su corazón: éste es el que fué sembrado junto al camino.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

Y el que fué sembrado en pedregales, éste es el que oye la palabra, y luego la recibe con gozo.

А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

Mas no tiene raíz en sí, antes es temporal que venida la aflicción ó la persecución por la palabra, luego se ofende.

корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

Y el que fué sembrado en espinas, éste es el que oye la palabra; pero el afán de este siglo y el engaño de las riquezas, ahogan la palabra, y hácese infructuosa.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

Mas el que fué sembrado en buena tierra, éste es el que oye y entiende la palabra, y el que lleva fruto: y lleva uno á ciento, y otro á sesenta, y otro á treinta.

А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Otra parábola les propuso, diciendo: El reino de los cielos es semejante al hombre que siembra buena simiente en su campo:

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Mas durmiendo los hombres, vino su enemigo, y sembró cizaña entre el trigo, y se fué.

но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

Y como la hierba salió é hizo fruto, entonces apareció también la cizaña.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

Y llegándose los siervos del padre de la familia, le dijeron: Señor, ¿no sembraste buena simiente en tu campo? ¿de dónde, pues, tiene cizaña?

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

Y él les dijo: Un hombre enemigo ha hecho esto. Y los siervos le dijeron: ¿Quieres, pues, que vayamos y la cojamos?

Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

Y él dijo: No; porque cogiendo la cizaña, no arranquéis también con ella el trigo.

А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

Dejad crecer juntamente lo uno y lo otro hasta la siega; y al tiempo de la siega yo diré á los segadores: Coged primero la cizaña, y atadla en manojos para quemarla; mas recoged el trigo en mi alfolí.

Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Otra parábola les propuso, diciendo: El reino de los cielos es semejante al grano de mostaza, que tomándolo alguno lo sembró en su campo:

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

El cual á la verdad es la más pequeña de todas las simientes; mas cuando ha crecido, es la mayor de las hortalizas, y se hace árbol, que vienen las aves del cielo y hacen nidos en sus ramas.

което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Otra parábola les dijo: El reino de los cielos es semejante á la levadura que tomó una mujer, y escondió en tres medidas de harina, hasta que todo quedó leudo.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Todo esto habló Jesús por parábolas á las gentes, y sin parábolas no les hablaba:

Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

Para que se cumpliese lo que fué dicho por el profeta, que dijo: Abriré en parábolas mi boca; Rebosaré cosas escondidas desde la fundación del mundo.

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Entonces, despedidas las gentes, Jesús se vino á casa; y llegándose á él sus discípulos, le dijeron: Decláranos la parábola de la cizaña del campo.

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Y respondiendo él, les dijo: El que siembra la buena simiente es el Hijo del hombre;

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

Y el campo es el mundo; y la buena simiente son los hijos del reino, y la cizaña son los hijos del malo;

нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

Y el enemigo que la sembró, es el diablo; y la siega es el fin del mundo, y los segadores son los ángeles.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

De manera que como es cogida la cizaña, y quemada al fuego, así será en el fin de este siglo.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

Enviará el Hijo del hombre sus ángeles, y cogerán de su reino todos los escándalos, y los que hacen iniquidad,

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

Y los echarán en el horno de fuego: allí será el lloro y el crujir de dientes.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Entonces los justos resplandecerán como el sol en el reino de su Padre: el que tiene oídos para oír, oiga.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

Además, el reino de los cielos es semejante al tesoro escondido en el campo; el cual hallado, el hombre lo encubre, y de gozo de ello va, y vende todo lo que tiene, y compra aquel campo.

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

También el reino de los cielos es semejante al hombre tratante, que busca buenas perlas;

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

Que hallando una preciosa perla, fué y vendió todo lo que tenía, y la compró.

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Asimismo el reino de los cielos es semejante á la red, que echada en la mar, coge de todas suertes de peces:

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

La cual estando llena, la sacaron á la orilla; y sentados, cogieron lo bueno en vasos, y lo malo echaron fuera.

и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Así será al fin del siglo: saldrán los ángeles, y apartarán á los malos de entre los justos,

Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

Y los echarán en el horno del fuego: allí será el lloro y el crujir de dientes.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Díceles Jesús: ¿Habéis entendido todas estas cosas? Ellos responden: Sí, Señor.

(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

Y él les dijo: Por eso todo escriba docto en el reino de los cielos, es semejante á un padre de familia, que saca de su tesoro cosas nuevas y cosas viejas.

А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Y aconteció que acabando Jesús estas parábolas, pasó de allí.

Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

Y venido á su tierra, les enseñaba en la sinagoga de ellos, de tal manera que ellos estaban atónitos, y decían: ¿De dónde tiene éste esta sabiduría, y estas maravillas?

И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

¿No es éste el hijo del carpintero? ¿no se llama su madre María, y sus hermanos Jacobo y José, y Simón, y Judas?

Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

¿Y no están todas sus hermanas con nosotros? ¿De dónde, pues, tiene éste todas estas cosas?

И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

Y se escandalizaban en él. Mas Jesús les dijo: No hay profeta sin honra sino en su tierra y en su casa.

И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

Y no hizo allí muchas maravillas, á causa de la incredulidad de ellos.

И не извърши там много чудеса поради неверието им.