Lamentations 5

ACUÉRDATE, oh JEHOVÁ, de lo que nos ha sucedido: Ve y mira nuestro oprobio.

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

Nuestra heredad se ha vuelto á extraños, Nuestras casas á forasteros.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Huérfanos somos sin padre, Nuestras madres como viudas.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Nuestra agua bebemos por dinero; Nuestra leña por precio compramos.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Persecución padecemos sobre nuestra cerviz: Nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Al Egipcio y al Asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Nuestros padres pecaron, y son muertos; Y nosotros llevamos sus castigos.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Siervos se enseñorearon de nosotros; No hubo quien de su mano nos librase.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan Delante del cuchillo del desierto.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Nuestra piel se ennegreció como un horno Á causa del ardor del hambre.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Violaron á las mujeres en Sión, Á las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Á los príncipes colgaron por su mano; No respetaron el rostro de los viejos.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Llevaron los mozos á moler, Y los muchachos desfallecieron en la leña.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Los ancianos cesaron de la puerta, Los mancebos de sus canciones.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Cesó el gozo de nuestro corazón; Nuestro corro se tornó en luto.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Cayó la corona de nuestra cabeza: ¡Ay ahora de nosotros! porque pecamos.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Por esto fué entristecido nuestro corazón, Por esto se entenebrecieron nuestro ojos:

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Por el monte de Sión que está asolado; Zorras andan en él.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Mas tú, JEHOVÁ, permanecerás para siempre: Tu trono de generación en generación.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, Y nos dejarás por largos días?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Vuélvenos, oh JEHOVÁ, á ti, y nos volveremos: Renueva nuestros días como al principio.

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Porque repeliendo nos has desechado; Te has airado contra nosotros en gran manera.

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?