Job 24

PUESTO que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿Por qué los que le conocen no ven sus días?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Traspasan los términos, Roban los ganados, y apaciéntanlos.

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Llévanse el asno de los huérfanos; Prenden el buey de la viuda.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

Hacen apartar del camino á los menesterosos: Y todos los pobres de la tierra se esconden.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, Salen á su obra madrugando para robar; El desierto es mantenimiento de sus hijos.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

En el campo siegan su pasto, Y los impíos vendimian la viña ajena.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Al desnudo hacen dormir sin ropa, Y que en el frío no tenga cobertura.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Con las avenidas de los montes se mojan, Y abrazan las peñas sin tener abrigo.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Quitan el pecho á los huérfanos, Y de sobre el pobre toman la prenda.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Al desnudo hacen andar sin vestido, Y á los hambrientos quitan los hacecillos.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

De dentro de sus paredes exprimen el aceite, Pisan los lagares, y mueren de sed.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

De la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos de muerte: Mas Dios no puso estorbo.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Ellos son los que, rebeldes á la luz, Nunca conocieron sus caminos, Ni estuvieron en sus veredas.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Á la luz se levanta el matador, mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como ladrón.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

El ojo del adúltero está aguardando la noche, Diciendo: No me verá nadie: Y esconde su rostro.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

En las tinieblas minan las casas, Que de día para sí señalaron; No conocen la luz.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Porque la mañana es á todos ellos como sombra de muerte; Si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Son instables más que la superficie de las aguas; Su porción es maldita en la tierra; No andarán por el camino de las viñas.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; Y el sepulcro á los pecadores.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Olvidaráse de ellos el seno materno; de ellos sentirán los gusanos dulzura; Nunca más habrá de ellos memoria, Y como un árbol serán los impíos quebrantados.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Á la mujer estéril que no paría, afligió; Y á la viuda nunca hizo bien.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Mas á los fuertes adelantó con su poder: Levantóse, y no se da por segura la vida.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Le dieron á crédito, y se afirmó: Sus ojos están sobre los caminos de ellos.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Fueron ensalzados por un poco, mas desaparecen, Y son abatidos como cada cual: serán encerrados, Y cortados como cabezas de espigas.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Y si no, ¿quién me desmentirá ahora, Ó reducirá á nada mis palabras?

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?