Ecclesiastes 6

HAY un mal que he visto debajo del cielo, y muy común entre los hombres:
Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:
Hombre á quien Dios dió riquezas, y hacienda, y honra, y nada le falta de todo lo que su alma desea; mas Dios no le dió facultad de comer de ello, sino que los extraños se lo comen. Esto vanidad es, y enfermedad trabajosa.
човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.
Si el hombre engendrare ciento, y viviere muchos años, y los días de su edad fueren numerosos; si su alma no se hartó del bien, y también careció de sepultura, yo digo que el abortivo es mejor que él.
Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,
Porque en vano vino, y á tinieblas va, y con tinieblas será cubierto su nombre.
защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,
Aunque no haya visto el sol, ni conocido nada, más reposo tiene éste que aquél.
и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.
Porque si viviere aquel mil años dos veces, si no ha gozado del bien, cierto todos van á un lugar.
Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?
Todo el trabajo del hombre es para su boca, y con todo eso su alma no se harta.
Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.
Porque ¿qué más tiene el sabio que el necio? ¿qué más tiene el pobre que supo caminar entre los vivos?
Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?
Más vale vista de ojos que deseo que pasa. Y también esto es vanidad y aflicción de espíritu.
По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
El que es, ya su nombre ha sido nombrado; y se sabe que es hombre, y que no podrá contender con el que es más fuerte que él.
Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.
Ciertamente las muchas palabras multiplican la vanidad. ¿Qué más tiene el hombre?
Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?
Porque ¿quién sabe cuál es el bien del hombre en la vida, todos los días de la vida de su vanidad, los cuales él pasa como sombra? Porque ¿quién enseñará al hombre qué será después de él debajo del sol?
Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?