Revelation of John 9

Îngerul al cincelea a sunat din trîmbiţă. Şi am văzut o stea care căzuse din cer pe pămînt. I s'a dat cheia fîntînii Adîncului,

И затръби петият ангел; и видях една звезда, паднала от небето на земята, на която се даде ключа от кладенеца на бездната.

şi a deschis fîntîna Adîncului. Din fîntînă s'a ridicat un fum, ca fumul unui cuptor mare. Şi soarele şi văzduhul s'au întunecat de fumul fîntînii.

И тя отвори кладенеца на бездната и от кладенеца се издигна дим като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.

Din fum au ieşit nişte lăcuste pe pămînt. Şi li s'a dat o putere, ca puterea pe care o au scorpiile pămîntului.

И от дима излязоха скакалци по земята; и им се даде власт, като властта, която имат земните скорпиони.

Li s'a zis să nu vatăme iarba pămîntului, nici vreo verdeaţă, nici vreun copac, ci numai pe oamenii, cari n'aveau pe frunte pecetea lui Dumnezeu.

И им се каза да не повреждат тревата по земята, нито някое зелено растение, нито някое дърво, а само такива хора, които нямат Божия печат на челата си.

Li s'a dat putere nu să -i omoare, ci să -i chinuiască cinci luni; şi chinul lor era cum e chinul scorpiei, cînd înţeapă pe un om.

И им се даде да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек.

În acele zile, oamenii vor căuta moartea, şi n'o vor găsi; vor dori să moară, şi moartea va fugi de ei.

През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

Lăcustele acelea semănau cu nişte cai pregătiţi de luptă. Pe capete aveau un fel de cununi, cari păreau de aur. Feţele lor semănau cu nişte feţe de oameni.

И на вид скакалците приличаха на коне, приготвени за война, и на главите си имаха нещо подобно на венци като злато, и лицата им бяха като човешки лица.

Aveau părul ca părul de femeie, şi dinţii lor erau ca dinţii de lei.

И имаха коса като косата на жените и зъбите им бяха като зъби на лъв.

Aveau nişte platoşe ca nişte platoşe de fer; şi vuietul, pe care -l făceau aripile lor, era ca vuietul unor care trase de mulţi cai, cari se aruncă la luptă.

И имаха нагръдници като нагръдници от желязо и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

Aveau nişte cozi ca de scorpii, cu bolduri. Şi în cozile lor stătea puterea, pe care o aveau ca să vatăme pe oameni cinci luni.

Имаха и опашки като скорпиони и жилата им бяха в опашките им; и имаха власт да повреждат хората пет месеца.

Peste ele aveau ca împărat pe îngerul Adîncului, care pe evreieşte se cheamă Abadon iar pe greceşte Apolion.

И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион.

Cea dintîi nenorocire a trecut. Iată că mai vin încă două nenorociri după ea.

Едното горко мина, но ето, още две горки идват след това.

Îngerul al şaselea a sunat din trîmbiţă. Şi am auzit un glas din cele patru coarne ale altarului de aur, care este înaintea lui Dumnezeu,

И затръби шестият ангел; и чух един глас от четирите рога на златния олтар, който беше пред Бога,

şi zicînd îngerului al şaselea, care avea trîmbiţa: ,,Desleagă pe cei patru îngeri, cari sînt legaţi la rîul cel mare Eufrat!``

който казваше на шестия ангел, който държеше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

Şi cei patru îngeri, cari stăteau gata pentru ceasul, ziua, luna şi anul acela, au fost deslegaţi, ca să omoare a treia parte din oameni.

И четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, се развързаха, за да убият третата част от хората.

Oştirea lor era în număr de douăzeci de mii de ori zece mii de călăreţi; le-am auzit numărul.

И числото на конните войски беше два пъти по десет хиляди по десет хиляди; и аз чух числото им.

Şi iată cum mi s'au arătat în vedenie caii şi călăreţii: aveau platoşe ca focul, iacintul şi pucioasa. Capetele cailor erau ca nişte capete de lei, şi din gurile lor ieşea foc, fum şi pucioasă.

И така видях във видението конете и яздещите на тях: те носеха нагръдници като от огън, яцинт и сяра; и главите на конете бяха като глави на лъвове и от устата им излизаше огън, дим и сяра.

A treia parte din oameni au fost ucişi de aceste trei urgii: de focul, de fumul şi de pucioasa, cari ieşeau din gurile lor.

От тези три язви – от огъня, от дима и от сярата, които излизаха от устата им – беше избита третата част от хората.

Căci puterea cailor stătea în gurile şi în cozile lor. Cozile lor erau ca nişte şerpi cu capete, şi cu ele vătămau.

Защото властта на конете е в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличат на змии и имат глави, и с тях повреждат.

Ceilalţi oameni, cari n'au fost ucişi de aceste urgii, nu s'au pocăit de faptele mînilor lor, ca să nu se închine dracilor şi idolilor de aur, de argint, de aramă, de piatră şi de lemn, cari nu pot nici să vadă, nici să audă, nici să umble.

А останалите хора, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха от делата на ръцете си, да не се кланят на демони и на златни, сребърни, бронзови, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

Şi nu s'au pocăit de uciderile lor, nici de vrăjitoriile lor, nici de curvia lor, nici de furtişagurile lor.

и не се покаяха от убийствата си, нито от чародействата си, нито от блудствата си, нито от кражбите си.