Psalms 88

(O cîntare. Un psalm al fiilor lui Core. Către mai marele cîntăreţilor. De cîntat cu flautul. O cîntare a lui Heman, Ezrahitul.) Doamne, Dumnezeul mîntuirii mele! Zi şi noapte strig înaintea Ta!

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

S'ajungă rugăciunea mea înaintea Ta! Ia aminte la cererile mele;

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

căci mi s'a săturat sufletul de rele, şi mi se apropie viaţa de locuinţa morţilor.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Sînt pus în rîndul celor ce se pogoară în groapă, sînt ca un om, care nu mai are putere.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Stau întins printre cei morţi, ca cei ucişi şi culcaţi în mormînt, de cari nu-Ţi mai aduci aminte, şi cari sînt despărţiţi de mîna Ta.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

M'ai aruncat în groapa cea mai de jos, în întunerec, în adîncuri.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Mînia Ta mă apasă, şi mă năpădeşti cu toate valurile Tale. -

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Ai îndepărtat dela mine pe toţi prietenii mei, m'ai făcut o pricină de scîrbă pentru ei; sînt închis şi nu pot să ies.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Mi se topesc ochii de suferinţă; în toate zilele Te chem, Doamne, şi-mi întind mînile spre Tine!

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Oare pentru morţi faci Tu minuni? Sau se scoală morţii să Te laude? -

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Se vorbeşte de bunătatea Ta în mormînt, şi de credincioşia Ta în Adînc?

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Sînt cunoscute minunile Tale în întunerec, şi dreptatea Ta în ţara uitării?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Doamne, eu îşi cer ajutorul, şi dimineaţa rugăciunea mea se înalţă la Tine.

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Pentruce, Doamne, lepezi sufletul meu? Pentruce îmi ascunzi Faţa Ta?

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Din tinereţă, sînt nenorocit şi trag să mor, sînt cuprins de spaimele Tale, şi nu ştiu ce să mai fac.

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Mînia Ta trece peste mine, spaimele Tale mă nimicesc de tot.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Ele mă înconjoară toată ziua, ca nişte ape, mă înfăşoară toate deodată.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Ai depărtat dela mine pe prieteni şi tovarăşi; şi cei de aproape ai mei s'au făcut nevăzuţi.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.