Psalms 60

(Către mai marele cîntăreţilor. Se cîntă ca şi ,,Crinul mărturiei``. O cîntare de laudă a lui David, spre învăţătură. Făcută cînd purta război cu Sirienii din Mesopotamia şi cu Sirienii din Ţoba şi cînd s'a întors Ioab şi a bătut în Valea Sării douăsprezece mii de Edomiţi.) Dumnezeule, ne-ai lepădat, ne-ai împrăştiat, şi Te-ai mîniat: ridică-ne iarăş!

(По слав. 59) За първия певец. По музиката на Кремът. Свидетелство. Миктам на Давид. За поучение. Когато воюваше против арамейците от Месопотамия и арамейците от Сова и Йоав се върна и уби дванадесет хиляди едомци в Солната долина. Боже, отхвърлил си ни, разпръснал си ни, разгневил си се — възвърни ни отново!

Ai cutremurat pămîntul, l-ai despicat; drege -i spărturile, căci se clatină!

Потресъл си земята, разцепил си я — изцели проломите й, защото се клати!

Ai făcut pe poporul Tău să treacă prin lucruri grele, ne-ai adăpat cu un vin de amorţire.

Оставил си народа Си да види мъчителни неща, с омайно вино си ни напоил.

Ai dat celorce se tem de Tine un steag, ca să -l înalţe spre biruinţa adevărului. -

Дал си знаме на онези, които Ти се боят — да се издига заради истината. (Села.)

Pentruca prea iubiţii Tăi să fie izbăviţi, scapă-ne prin dreapta Ta, şi ascultă-ne!

За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!

Dumnezeu a zis în sfinţenia Lui: ,,Voi ieşi biruitor, voi împărţi Sihemul, şi voi măsura valea Sucot.

Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот.

Al Meu este Galaadul, al Meu este Manase; Efraim este tăria capului Meu, iar Iuda, toiagul Meu de cîrmuire:

Мой е Галаад, мой е и Манасия, и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми.

Moab este ligheanul în care Mă spăl: peste Edom Îmi arunc încălţămintea: ţara Filistenilor strigă de bucurie din pricina Mea!`` -

Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си; приветствай Ме, филистимска земьо!

Cine mă va duce în cetatea întărită? Cine mă va duce la Edom?

Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

Oare nu Tu, Dumnezeule, care ne-ai lepădat, şi nu mai ieşi, Dumnezeule, cu oştirile noastre?

Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?

Dă-ne ajutor, ca să scăpăm din necaz! Căci ajutorul omului este zădarnic.

Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.

Cu Dumnezeu vom face isprăvi mari, şi El va zdrobi pe vrăjmaşii noştri.

Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.