Psalms 44

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core. O cîntare.) Dumnezeule, am auzit cu urechile noastre, şi părinţii noştri ne-au povestit lucrările, pe cari le-ai făcut pe vremea lor, în zilele de odinioară.

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Cu mîna Ta, ai izgonit neamuri, ca să -i sădeşti pe ei, ai lovit popoare, ca să -i întinzi pe ei.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Căci nu prin sabia lor au pus mîna pe ţară, nu braţul lor i -a mîntuit, ci dreapta Ta, braţul Tău, lumina Feţei Tale, pentrucă îi iubeai.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Dumnezeule, Tu eşti Împăratul meu: porunceşte izbăvirea lui Iacov!

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Cu Tine doborîm pe vrăjmaşii noştri, cu Numele Tău zdrobim pe protivnicii noştri.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Căci nu în arcul meu mă încred, nu sabia mea mă va scăpa;

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

ci Tu ne izbăveşti de vrăjmaşii noştri, şi dai de ruşine pe cei ce ne urăsc.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Noi, în fiecare zi, ne lăudăm cu Dumnezeu, şi pururea slăvim Numele Tău. -(Oprire).

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Dar Tu ne lepezi, ne acoperi de ruşine, nu mai ieşi cu oştirile noastre;

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

ne faci să dăm dosul înaintea vrăjmaşului, şi ceice ne urăsc, ridică prăzi luate dela noi.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Ne dai ca pe nişte oi de mîncat, şi ne risipeşti printre neamuri.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Vinzi pe poporul Tău pe nimic, şi nu -l socoteşti de mare preţ.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Ne faci de ocara vecinilor noştri, de batjocura şi de rîsul celor ce ne înconjoară.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Ne faci de pomină printre neamuri, şi pricină de clătinare din cap printre popoare.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Ocara mea este totdeauna înaintea mea, şi ruşinea îmi acopere faţa,

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

la glasul celui ce mă batjocoreşte şi mă ocărăşte, la vederea vrăjmaşului şi răzbunătorului.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Toate acestea ni se întîmplă, fără ca noi să Te fi uitat, fără să fi călcat legămîntul Tău:

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

da, inima nu ni s'a abătut, paşii nu ni s'au depărtat de pe cărarea Ta,

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

ca să ne zdrobeşti în locuinţa şacalilor, şi să ne acoperi cu umbra morţii.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Dacă am fi uitat Numele Dumnezeului nostru, şi ne-am fi întins mînile spre un dumnezeu străin,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

n'ar şti Dumnezeu lucrul acesta, El, care cunoaşte tainele inimii?

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Dar din pricina Ta sîntem junghiaţi în toate zilele, sîntem priviţi ca nişte oi sortite pentru măcelărie.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Trezeşte-Te! Pentruce dormi, Doamne? Trezeşte-Te! Nu ne lepăda pe vecie!

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Pentruce Îţi ascunzi Faţa? Pentruce uiţi de nenorocirea şi apăsarea noastră?

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Căci sufletul ne este doborît în ţărînă de mîhnire, trupul nostru este lipit de pămînt.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Scoală-Te, ca să ne ajuţi! Izbăveşte-ne, pentru bunătatea Ta!

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!