Psalms 144

(Un psalm al lui David.) Binecuvîntat să fie Domnul, Stînca mea, care-mi deprinde mînile la luptă, degetele la bătălie,

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

Binefăcătorul meu şi Cetăţuia mea, Turnul meu de scăpare şi Izbăvitorul meu, Scutul meu de adăpost, care-mi supune pe poporul meu!

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

Doamne, ce este omul, ca să iei cunoştinţă de el, fiul omului ca să iei seama la el?

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Omul este ca o suflare, zilele lui sînt ca umbra care trece.

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Pleacă cerurile, Doamne, şi pogoară-Te! Atinge munţii, ca să fumege!

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Fulgeră, şi risipeşte pe vrăjmaşii mei! Aruncă-Ţi săgeţile, şi pune -i pe fugă!

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Întinde-Ţi mînile de sus, izbăveşte-mă şi scapă-mă din apele cele mari, din mîna fiilor celui străin,

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

a căror gură spune neadevăruri, şi a căror dreaptă este o dreaptă mincinoasă.

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Dumnezeule, Îţi voi cînta o cîntare nouă, Te voi lăuda cu alăuta cu zece coarde.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Tu, care dai împăraţilor biruinţa, care ai scăpat de sabie ucigaşă pe robul Tău David,

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

izbăveşte-mă şi scapă-mă din mîna fiilor celui străin, a căror gură spune neadevăruri, şi a căror dreaptă este o dreaptă mincinoasă!...

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Fiii noştri sînt ca nişte odrasle, cari cresc în tinereţa lor; fetele noastre ca nişte stîlpi săpaţi frumos, cari fac podoaba caselor împărăteşti.

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

Grînarele noastre sînt pline, şi gem de tot felul de merinde; turmele ni se înmulţesc cu miile, cu zecile de mii, în cîmpiile noastre:

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

viţelele noastre sînt prăsitoare; nu -i nicio pagubă, nicio robie, nici un ţipăt în uliţele noastre!

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

Ferice de poporul care stă astfel! Ferice de poporul, al cărui Dumnezeu este Domnul!

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!