Psalms 137

Pe malurile rîurilor Babilonului, şedeam jos şi plîngeam, cînd ne aduceam aminte de Sion.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

În sălciile din ţinutul acela ne atîrnaserăm arfele.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Căci acolo, biruitorii noştri ne cereau cîntări, şi asupritorii noştri ne cereau bucurie, zicînd: ,,Cîntaţi-ne cîteva din cîntările Sionului!`` -

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Cum să cîntăm noi cîntările Domnului pe un pămînt străin?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Dacă te voi uita, Ierusalime, să-şi uite dreapta mea destoinicia ei!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Să mi se lipească limba de cerul gurii, dacă nu-mi voi aduce aminte de tine, dacă nu voi face din Ierusalim culmea bucuriei mele!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Adu-Ţi aminte, Doamne, de copiii Edomului, cari, în ziua nenorocirii Ierusalimului, ziceau: ,,Radeţi -l, radeţi -l din temelii!``

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Ah! fiica Babilonului, sortită pustiirii, ferice de cine-ţi va întoarce la fel răul pe care ni l-ai făcut!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Ferice de cine va apuca pe pruncii tăi, şi -i va zdrobi de stîncă!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!