Proverbs 5

Fiule, ia aminte la înţelepciunea mea, şi pleacă urechea la învăţătura mea,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

ca să fii cu chibzuinţă, şi buzele tale să aibă cunoştinţă.

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Căci buzele femeii străine strecoară miere, şi cerul gurii ei este mai lunecos decît untdelemnul;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

dar la urmă este amară ca pelinul, ascuţită ca o sabie cu două tăişuri.

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

Picioarele ei pogoară la moarte, paşii ei dau în locuinţa morţilor.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Aşa că ea nu poate găsi calea vieţii, rătăceşte în căile ei, şi nu ştie unde merge.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Şi acum, fiilor, ascultaţi-mă, şi nu vă abateţi dela cuvintele gurii mele:

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

depărtează-te de drumul care duce la ea, şi nu te apropia de uşa casei ei,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

ca nu cumva să-ţi dai altora vlaga ta, şi unui om fără milă anii tăi;

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

ca nu cumva nişte străini să se sature de averea ta, şi tu să te trudeşti pentru casa altuia;

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

ca nu cumva să gemi, la urmă, cînd carnea şi trupul ţi se vor istovi,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

şi să zici: ,,Cum am putut eu să urăsc certarea, şi cum a dispreţuit inima mea mustrarea?

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

Cum am putut să n'ascult glasul învăţătorilor mei, şi să nu iau aminte la ceice mă învăţau?

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Cît pe ce să mă nenorocesc de tot în mijlocul poporului şi adunării!``

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Bea apă din fîntîna ta, şi din izvoarele puţului tău.

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Ce, vrei să ţi se verse izvoarele afară? Şi să-ţi curgă rîurile pe pieţele de obşte?

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Lasă-le să fie numai pentru tine, şi nu pentru străinii de lîngă tine.

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Izvorul tău să fie binecuvîntat, şi bucură-te de nevasta tinereţii tale.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Cerboaică iubită, căprioară plăcută: fii îmbătat tot timpul de drăgălăşiile ei, fii îndrăgostit necurmat de dragostea ei!

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Şi pentruce, fiule, ai fi îndrăgostit de o străină, şi ai îmbrăţişa sînul unei necunoscute?

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Căci căile omului sînt lămurite înaintea ochilor Domnului, şi El vede toate cărările lui.

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Cel rău este prins în înseşi nelegiuirile lui, şi este apucat de legăturile păcatului lui.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

El va muri din lipsă de înfrînare, se va poticni din prea multa lui nebunie.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.