Proverbs 31

Cuvintele împăratului Lemuel. Învăţătura pe care i -o dădea mamă-sa.

Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му:

Ce să-ţi spun, fiule? Ce să-ţi spun fiul trupului meu? Ce să-ţi spun, fiule, rodul juruinţelor mele?

Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми?

Nu-ţi da femeilor vlaga, şi desmierdările tale celor ce pierd pe împăraţi.

Не давай силата си на жени, нито пътищата си — на погубителките на царете.

Nu se cade împăraţilor, Lemuele, nu se cade împăraţilor să bea vin, nici voivozilor să umble după băuturi tari;

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете — спиртно питие!

ca nu cumva, bînd, să uite legea, şi să calce drepturile tuturor celor nenorociţi.

Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени.

Daţi băuturi tari celui ce piere, şi vin, celui cu sufletul amărît;

Давайте спиртно питие на отчаяния и вино — на огорчените по душа.

ca să bea să-şi uite sărăcia, şi să nu-şi mai aducă aminte de necazurile lui. -

Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.

Deschide-ţi gura pentru cel mut, pentru pricina tuturor celor părăsiţi!

Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци.

Deschide-ţi gura, judecă cu dreptate, şi apără pe cel nenorocit şi pe cel lipsit.

Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния.

Cine poate găsi o femeie cinstită? Ea este mai de preţ decît mărgăritarele.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.

Inima bărbatului se încrede în ea, şi nu duce lipsă de venituri.

Сърцето на мъжа й се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.

Ea îi face bine, şi nu rău, în toate zilele vieţii sale.

Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.

Ea face rost de lînă şi de in, şi lucrează cu mîni harnice.

Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.

Ea este ca o corabie de negoţ; de departe îşi aduce pînea.

Тя е като търговските кораби — донася храната си отдалеч.

Ea se scoală cînd este încă noapte, şi dă hrană casei sale, şi împarte lucrul de peste zi slujnicelor sale.

И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.

Se gîndeşte la un ogor, şi -l cumpără; din rodul muncii ei sădeşte o vie. -

Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.

Ea îşi încinge mijlocul cu putere, şi îşi oţeleşte braţele.

Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,

Vede că munca îi merge bine, lumina ei nu se stinge noaptea.

вижда, че добивът й е добър. Светилникът й не угасва и през нощта,

Ea pune mîna pe furcă, şi degetele ei ţin fusul.

протяга ръцете си към вретеното и пръстите й държат хурката.

Ea îşi întinde mîna către cel nenorocit, îşi întinde braţul către cel lipsit.

Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.

Nu se teme de zăpadă pentru casa ei, căci toată casa ei este îmbrăcată cu cărmiziu.

Не се бои от снега за дома си, защото всичките й домашни са облечени с топли дрехи.

Ea îşi face învelitori, are haine de in supţire şi purpură.

Прави си завивки и облеклото й е висон и пурпур.

Bărbatul ei este bine văzut la porţi, cînd şade cu bătrînii ţării.

Мъжът й е познат в портите, когато седи между местните старейшини.

Ea face cămăşi, şi le vinde, şi dă cingători negustorului.

Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.

Ea este îmbrăcată cu tărie şi slavă, şi rîde de ziua de mîne.

Сила и достолепие са облеклото й и тя се усмихва на идния ден.

Ea deschide gura cu înţelepciune, şi învăţături plăcute îi sînt pe limbă.

Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика й.

Ea veghează asupra celor ce se petrec în casa ei, şi nu mănîncă pînea lenevirii.

Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.

Fiii ei se scoală, şi o numesc fericită; bărbatul ei se scoală, şi -i aduce laude zicînd:

Синовете й стават и я благославят, мъжът й я хвали и казва:

,,Multe fete au o purtare cinstită, dar tu le întreci pe toate.``

Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!

Desmerdările sînt înşelătoare, şi frumuseţa este deşartă, dar femeia care se teme de Domnul va fi lăudată.

Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.

Răsplătiţi -o cu rodul muncii ei, şi faptele ei s'o laude la porţile cetăţii

Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите!