Nehemiah 5

Din partea oamenilor din popor şi din partea nevestelor lor s'au ridicat mari plîngeri împotriva fraţilor lor Iudei.

И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

Unii ziceau: ,,Noi, fiii noştri şi fetele noastre, sîntem mulţi; să ni se dea grîu ca să mîncăm şi să trăim.``

И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!

Alţii ziceau: ,,Punem zălog ogoarele, viile şi casele noastre, ca să avem grîu în timpul foametei.``

А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.

Alţii ziceau: ,,Am împrumutat argint punînd zălog ogoarele şi viile noastre pentru birul împăratului.

Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

Şi totuş carnea noastră este ca şi carnea fraţilor noştri, copiii noştri sînt ca şi copiii lor; şi iată, supunem la robie pe fiii noştri şi pe fetele noastre, şi multe din fetele noastre au şi fost supuse la robie; sîntem fără putere, căci ogoarele şi viile noastre sînt ale altora.``

Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.

M'am supărat foarte tare cînd le-am auzit plîngerile şi cuvintele acestea.

И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.

Am hotărît să mustru pe cei mari şi pe dregători, şi le-am zis: ,,Ce! voi împrumutaţi cu camătă fraţilor voştri?`` Şi am strîns în jurul meu o mare mulţime,

И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:

şi le-am zis: ,,Noi am răscumpărat, după puterea noastră, pe fraţii noştri Iudei, vînduţi neamurilor; şi voi să vindeţi pe fraţii voştri? Şi încă nouă să ne fie vînduţi?`` Ei au tăcut, ne avînd ce să răspundă.

Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.

Apoi am zis: ,,Ce faceţi voi nu este bine. N'ar trebui să umblaţi în frica Dumnezeului nostru, ca să nu fiţi de ocara neamurilor vrăjmaşe nouă?

И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?

Şi eu, şi fraţii mei şi slujitorii mei, le-am împrumutat argint şi grîu. Să le lăsăm dar datoria aceasta!

Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!

Daţi-le înapoi astăzi ogoarele, viile, măslinii şi casele, şi a suta parte din argintul, din grîul, din mustul şi din untdelemnul, pe care l-aţi cerut dela ei ca dobîndă.``

И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.

Ei au răspuns: ,,Le vom da înapoi, şi nu le vom cere nimic, vom face cum ai zis.`` Atunci am chemat pe preoţi, înaintea cărora i-am pus să jure că îşi vor ţinea cuvîntul.

Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.

Şi mi-am scuturat mantaua, zicînd: ,,Aşa să scuture Dumnezeu afară din Casa Lui şi de averile lui pe orice om care nu-şi va ţinea cuvîntul, şi aşa să fie scuturat omul acela şi lăsat cu mînile goale!`` Toată adunarea a zis: ,,Amin.`` Şi au lăudat pe Domnul. Şi poporul s'a ţinut de cuvînt.

Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.

Din ziua cînd m'a pus împăratul dregător peste ei în ţara lui Iuda, dela al douăzecilea an pînă la al treizeci şi doilea an al împăratului Artaxerxe, timp de doisprezece ani, nici eu, nici fraţii mei n'am trăit din veniturile cuvenite dregătorului.

И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.

Înainte de mine, cei dintîi dregători împovărau poporul, şi luau dela el pîne şi vin, afară de cei patruzeci de sicli de argint; chiar şi slujitorii lor apăsau poporul. Eu n'am făcut aşa, din frică de Dumnezeu.

А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

Ba, mai mult, am lucrat la dregerea zidului acestuia, n'am cumpărat niciun ogor, şi toţi slujitorii mei erau la lucru.

И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.

Aveam la masă o sută cincizeci de oameni, Iudei şi dregători, afară de ceice veneau la noi din neamurile deprimprejur.

И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.

Mi se pregătea în fiecare zi un bou, şase berbeci aleşi, şi păsări, şi la fiecare zece zile se pregătea din belşug tot vinul care era de trebuinţă. Cu toate acestea, n'am cerut veniturile cuvenite dregătorului, pentrucă lucrările apăsau greu asupra poporului acestuia.

А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

Adu-Ţi aminte de mine, spre bine, Dumnezeule, pentru tot ce am făcut pentru poporul acesta!

Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!