Job 8

Bildad către Şuah a luat cuvîntul şi a zis:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

,,Pînă cînd vrei să vorbeşti astfel, şi pînă cînd vor fi cuvintele gurii tale ca un vînt puternic?

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Oare va răsturna Dumnezeu dreptul? Sau va răsturna Cel Atotputernic dreptatea?

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Dacă fiii tăi au păcătuit împotriva Lui, i -a dat pe mîna păcatului.

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Dar tu, dacă alergi la Dumnezeu, dacă rogi pe Cel Atot puternic,

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

dacă eşti curat şi fără prihană, atunci negreşit, El va veghea asupra ta, şi va da înapoi fericirea locuinţei tale nevinovate.

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

Vechea ta propăşire va fi mică faţă de cea de mai tîrziu. Învăţăminte din păţania celor dinainte.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

Întreabă pe cei din neamurile trecute, şi ia aminte la păţania părinţilor lor. -

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

Căci noi sîntem de ieri, şi nu ştim nimic, zilele noastre pe pămînt nu sînt decît o umbră. -

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

Ei te vor învăţa, îţi vor vorbi, şi vor scoate din inima lor aceste cuvinte:

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

,Creşte papura fără baltă? Creşte trestia fără umezeală?

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Fiind încă verde şi fără să se taie, ea se usucă mai repede decît toate ierburile.

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Aşa se întîmplă tuturor celor ce uită pe Dumnezeu, şi nădejdea celui nelegiuit va peri.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

Încrederea lui este zdrobită, şi sprijinul lui este o pînză de păianjen.

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

Se bizuie pe casa lui, dar nu este tare; se prinde de ea, dar nu ţine.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

Cum dă soarele, înverzeşte, îşi întinde ramurile peste grădina sa,

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

îşi împleteşte rădăcinile printre pietre, pătrunde pînă în ziduri.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

Dar dacă -l smulgi din locul în care stă, locul acesta se leapădă de el şi zice: ,Nu ştiu să te fi cunoscut vreodată!`

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

Iată, aşa sînt desfătările pe cari i le aduc căile vieţii lui; apoi din acelaş pămînt răsar alţii după el.

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Nu, Dumnezeu nu leapădă pe omul fără prihană, şi nu ocroteşte pe cei răi.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

Ba încă, El îţi umple gura cu strigăte de bucurie, şi buzele cu cîntări de veselie.

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

Vrăjmaşii tăi vor fi acoperiţi de ruşine, iar cortul celor răi va pieri.```

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!