Job 6

Iov a luat cuvîntul şi a zis:

Тогава Йов отговори и каза:

,,Oh! de ar fi cu putinţă să mi se cîntărească durerea, şi să mi se pună toate nenorocirile în cumpănă,

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

ar fi mai grele decît nisipul mării: de aceea îmi merg cuvintele pînă la nebunie!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Căci săgeţile Celui Atotputernic m'au străpuns, sufletul meu le suge otrava, şi groază Domnului bagă fiori în mine!

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Sbiară măgarul sălbatec cînd are verdeaţă? Mugeşte boul cînd are de mîncare?

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Poţi mînca ce -i fără gust şi fără sare? Are vreun gust albuşul unui ou?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Orice lucru de care aş vrea să nu m'ating, acela -i hrana mea, fie cît de greţoasă ea!

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

O, de mi s'ar asculta dorinţa, şi de mi-ar împlini Dumnezeu nădejdea!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

De ar vrea Dumnezeu să mă zdrobească, întindă-Şi mîna şi să mă prăpădească!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Îmi va rămînea măcar această mîngîiere, această bucurie în durerile cu cari mă copleşeşte: că niciodată n'am călcat poruncile Celui Sfînt.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

La ce să mai nădăjduiesc cînd nu mai pot? La ce să mai aştept, cînd sfîrşitul se ştie?

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Tăria mea oare este o tărie de piatră? Trupul meu e de aramă?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Nu sînt eu lipsit de ajutor, şi n'a fugit mîntuirea de mine?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Cel ce sufere are drept la mila prietenului, chiar dacă părăseşte frica de Cel Atot puternic.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Fraţii mei s'au arătat înşelători ca un pîrîu, ca albia pîraielor cari trec.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Un sloi le turbură cursul, zăpada se îngrămădeşte pe ele;

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

vine arşiţa vremii şi seacă, vine căldura soarelui, şi li se usucă albia.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Cete de călători se abat din drumul lor, se cufundă în pustie, şi pier.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Cetele celor din Tema se uită ţintă la ele, călătorii din Seba sînt plini de nădejde cînd le văd.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Dar rămîn înşelaţi în nădejdea lor, rămîn uimiţi cînd ajung la ele.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Aşa sînteţi şi voi acum pentru mine. Voi îmi vedeţi necazul, şi vă îngroziţi!

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

V'am zis eu oare: ,Daţi-mi ceva, cheltuiţi din averile voastre pentru mine,

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

scăpaţi-mă din mîna vrăjmaşului, răscumpăraţi-mă din mîna celor răi?`

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Învăţaţi-mă, şi voi tăcea; faceţi-mă să înţeleg în ce am păcătuit.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

O cît de înduplecătoare sînt cuvintele adevărului! Dar ce dovedesc mustrările voastre?

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Vreţi să mă mustraţi pentru tot ce am zis, şi să nu vedeţi decît vînt în cuvintele unui desnădăjduit?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Voi năpăstuiţi pe orfan, prigoniţi pe prietenul vostru.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Uitaţi-vă la mine, vă rog! Doar nu voi minţi în faţă!

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Întoarceţi-vă, nu fiţi nedrepţi; întoarceţi-vă, şi mărturisiţi că sînt nevinovat!

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Este vreo nelegiuire pe limba mea, şi nu deosebeşte gura mea ce este rău?

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?