Job 30

Şi acum!... Am ajuns de rîsul celor mai tineri de cît mine, pe ai căror părinţi nu -i socoteam vrednici să -i pun printre cînii turmei mele.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Dar la ce mi-ar fi folosit puterea mînilor lor, cînd ei nu erau în stare să ajungă la bătrîneţă?

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Sfrijiţi de sărăcie şi foame, fug în locuri uscate, de multă vreme părăsite şi pustii.

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Smulg ierburile sălbatice de lîngă copăcei, şi n'au ca pîne de cît rădăcina de bucsau.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Sînt izgoniţi din mijlocul oamenilor, strigă lumea după ei ca după nişte hoţi.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Locuiesc în văi îngrozitoare, în peşterile pămîntului şi în stînci.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Urlă printre stufişuri, şi se adună supt mărăcini.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Fiinţe mîrşave şi dispreţuite, -sînt izgoniţi din ţară.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Şi acum, astfel de oameni mă pun în cîntecele lor, am ajuns de batjocura lor.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Mă urăsc, mă ocolesc, mă scuipă în faţă.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Nu se mai sfiesc şi mă înjosesc, nu mai au niciun frîu înaintea mea.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Ticăloşii aceştia se scoală la dreapta mea, şi îmi împing picioarele, şi îşi croiesc cărări împotriva mea ca să mă peardă.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Îmi nimicesc cărarea şi lucrează ca să mă prăpădească, ei, cărora nimeni nu le-ar veni în ajutor.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Ca printr'o largă spărtură străbat spre mine, se năpustesc supt pocnetul dărîmăturilor.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Mă apucă groaza. Slava îmi este spulberată ca de vînt, ca un nor a trecut fericirea mea.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Şi acum, mi se topeşte sufletul în mine, şi m'au apucat zilele suferinţei.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Noaptea mă pătrunde şi-mi smulge oasele, durerea care mă roade nu încetează.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

De tăria suferinţei haina îşi pierde faţa, mi se lipeşte de trup ca o cămaşă.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Dumnezeu m'a aruncat în noroi, şi am ajuns ca ţărîna şi cenuşa.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Strig către Tine, şi nu-mi răspunzi; stau în picioare, şi nu mă vezi.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Eşti fără milă împotriva mea, lupţi împotriva mea cu tăria mînii Tale.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Mă ridici, îmi dai drumul pe vînt, şi mă nimiceşti cu suflarea furtunii.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Căci ştiu că mă duci la moarte, în locul unde se întîlnesc toţi cei vii.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Dar cel ce se prăbuşeşte nu-şi întinde mînile? Cel în nenorocire nu cere ajutor?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Nu plîngeam eu pe cel amărît? N'avea inima mea milă de cel lipsit?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Mă aşteptam la fericire, şi cînd colo, nenorocirea a venit peste mine; trăgeam nădejde de lumină, şi cînd colo, a venit întunerecul.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Îmi ferb măruntaiele fără încetare, m'au apucat zilele de durere.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Umblu înegrit, dar nu de soare. Mă scol în plină adunare, şi strig ajutor.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Am ajuns frate cu şacalii, tovarăş cu struţii.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Pielea mi se înegreşte şi cade, iar oasele îmi ard şi se usucă.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Arfa mea s'a prefăcut în instrument de jale, şi cavalul meu scoate sunete plîngătoare.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.