Job 29

Iov a luat din nou cuvîntul în pilde, şi a zis:

И Йов още продължи беседата си и каза:

,,Oh! cum nu pot să fiu ca în lunile trecute, ca în zilele cînd mă păzea Dumnezeu,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

cînd candela Lui strălucea deasupra capului meu, şi Lumina lui mă călăuzea în întunerec!

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Cum nu sînt ca în zilele puterii mele, cînd Dumnezeu veghea ca un prieten peste cortul meu,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

cînd Cel Atotputernic încă era cu mine, şi cînd copiii mei stăteau în jurul meu;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

cînd mi se scăldau paşii în smîntînă, şi stînca vărsa lîngă mine pîraie de untdelemn!

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Dacă ieşeam să mă duc la poarta cetăţii, şi dacă îmi pregăteam un scaun în piaţă,

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

tinerii se trăgeau înapoi la apropierea mea, bătrînii se sculau şi stăteau în picioare.

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Mai marii îşi opriau cuvîntările, şi îşi puneau mîna la gură.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Glasul căpeteniilor tăcea, şi li se lipea limba de cerul gurii.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Urechea care mă auzea, mă numea fericit, ochiul care mă vedea mă lăuda.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Căci scăpam pe săracul care cerea ajutor, şi pe orfanul lipsit de sprijin.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Binecuvîntarea nenorocitului venea peste mine, umpleam de bucurie inima văduvei.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Mă îmbrăcam cu dreptatea şi -i slujeam de îmbrăcăminte, neprihănirea îmi era manta şi turban.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Orbului îi eram ochi, şi şchiopului picior.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Celor nenorociţi le eram tată, şi cercetam pricina celui necunoscut.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Rupeam falca celui nedrept, şi -i smulgeam prada din dinţi.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Atunci ziceam: ,În cuibul meu voi muri, zilele mele vor fi multe ca nisipul.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Apa va pătrunde în rădăcinile mele, roua va sta toată noaptea peste ramurile mele.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Slava mea va înverzi neîncetat, şi arcul îmi va întineri în mînă.`

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Oamenii mă ascultau şi aşteptau, tăceau înaintea sfaturilor mele.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

După cuvîntările mele, niciunul nu răspundea, şi cuvîntul meu era pentru toţi o rouă binefăcătoare.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Mă aşteptau ca pe ploaie, căscau gura ca după ploaia de primăvară.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Cînd li se muia inima, le zîmbeam. şi nu puteau izgoni seninătatea de pe fruntea mea.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Îmi plăcea să mă duc la ei, şi mă aşezam în fruntea lor; eram ca un împărat în mijlocul unei oştiri, ca un mîngîietor lîngă nişte întristaţi.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.