Job 28

Argintul are o mină de unde se scoate, şi aurul are un loc de unde este scos ca să fie curăţit.

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Ferul se scoate din pămînt, şi piatra se topeşte ca să dea arama.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

Omul pune capăt întunerecului, cercetează, pînă în ţinuturile cele mai adînci, pietrele ascunse în negura şi în umbra morţii.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

Sapă o fîntînă departe de locurile locuite; picioarele nu -i mai sînt de ajutor, stă atîrnat şi se clatină, departe de locuinţele omeneşti.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Pămîntul, de unde iese pînea, este răscolit în lăuntrul lui ca de foc,

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

pietrele lui cuprind safir, şi în el se găseşte pulbere de aur.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Pasărea de pradă nu -i cunoaşte cărarea. Ochiul vulturului n'a zărit -o,

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

cele mai trufaşe dobitoace n'au călcat pe ea, şi leul n'a trecut niciodată pe ea.

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

Omul îşi pune mîna pe stînca de cremene, şi răstoarnă munţii din rădăcină.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

Sapă şanţuri în stînci, şi ochiul lui priveşte tot ce este de preţ în ele.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

Opreşte curgerea apelor, şi scoate la lumină ce este ascuns.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Dar înţelepciunea unde se găseşte? Unde este locuinţa priceperii?

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Omul nu -i cunoaşte preţul, ea nu se găseşte în pămîntul celor vii.

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Adîncul zice: ,Nu este în mine`, şi marea zice: ,Nu este la mine.`;

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Ea nu se dă în schimbul aurului curat, nu se cumpără cîntărindu-se cu argint;

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

nu se cîntăreşte pe aurul din Ofir, nici pe onixul cel scump, nici pe safir.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Nu se poate asemăna cu aurul, nici cu diamantul, nu se poate schimba cu un vas de aur ales.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Mărgeanul şi cristalul nu sînt nimic pe lîngă ea: înţelepciunea preţuieşte mai mult decît mărgăritarele.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Topazul din Etiopia nu este ca ea, şi aurul curat nu se cumpăneşte cu ea.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

De unde vine atunci înţelepciunea? Unde este locuinţa priceperii?

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Este ascunsă de ochii tuturor celor vii, este ascunsă de păsările cerului.

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Adîncul şi moartea zic: ,Noi am auzit vorbindu-se de ea.`

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Dumnezeu îi ştie drumul, El îi cunoaşte locuinţa.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Căci El vede pînă la marginile pămîntului, zăreşte totul subt ceruri.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Cînd a rînduit greutatea vîntului, şi cînd a hotărît măsura apelor,

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

cînd a dat legi ploii, şi cînd a însemnat drumul fulgerului şi tunetului,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

atunci a văzut înţelepciunea şi a arătat -o, i -a pus temeliile şi a pus -o la încercare.

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

Apoi a zis omului: ,Iată, frica de Domnul, aceasta este înţelepciunea; depărtarea de rău, este pricepere.`

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.